- Те просто не са знаели какво да правят с тях. Ние никога не сме знаели какво да правим с тях.
Затвори очи, изпълнена с угризения, а когато най-сетне погледна Tec, като че ли беше прекрачила линията, от която вече нямаше връщане назад.
Tec се загледа неразбиращо в нея. Искаше да се увери, че е чула правилно. И извика:
- Те са у вас? Останалите книги?
Старицата се загледа за момент в нея, а след това бавно кимна.
- Колко са? - едва не скочи Tec.
- Много - отговори невъзмутимо старицата, сякаш говореше за нещо съвсем обикновено. - Онази жена, Майсун. Донесла ги е тук на съхранение. След като Конрад е умрял.
Tec не можеше да повярва. Лицето ѝ пламна. Очите ѝ се стрелнаха към Райли и зърнаха широката му усмивка. Обърна се към домакинята им и попита:
- Значи все пак Конрад действително е имал жена със себе си?
- Запознали са се в Константинопол, където и двамата са живели по онова време.
- А тя е била суфи, така ли? - намеси се Райли.
- Точно така - кимна старицата.
- Какво е станало с тях? - прошепна Tec. - Доколкото знам, Конрад е умрял в долината Зелве?
56
Кападокия, май 1310 г.
В скалните конуси на тесния каньон Конрад и Майсун откриха селището, което търсеха.
Откъснато от външния свят, то беше струпано около издълбаната в близката скала църква. Появата им стресна жителите му, които не бяха свикнали на чести посещения отвън. Приеха ги резервирано. Макар и неохотно, свещеникът, който обслужваше местната скална църква, даде одобрението си да останат, въпреки очевидните си притеснения, че рицар на кръста е в компанията на непокръстена. За преодоляването на предразсъдъците му помогна и фактът, че Конрад се беше бил за Светите земи и в битките бе изгубил ръката си.
Майсун също допринесе за разтопяването на леда, когато за изненада на отчето цитира определени пасажи от Светото писание. Беше ги научила по време на уроците по религиозна търпимост при своя учител суфи.
Местната акушерка, която беше и лекар на селото, помогна на Конрад да почисти раната на Майсун и да ѝ постави шина, след което им предложиха храна и напитки. Към полунощ двамата вече се бяха сгушили край прозореца на издълбаната високо в един от конусите стаичка, чийто единствен обитател наскоро се бе споминал, загледани в обсипаното с ярки звезди небе.
През цялата вечер Конрад не каза почти нищо и вече половин час мълчеше, като от време на време въздишаше.
Майсун се отдръпна от прегръдките му и го попита:
- Какво има?
Първоначално той не отговори. Дори не я погледна, потънал в меланхолията си. След време, което ѝ се стори цяла вечност, промърмори:
- Всичко това. Което правя. Безпредметно е. Няма никакъв смисъл. Хектор, Мигел... няма ги вече. Само Бог знае какво ме очаква в Кипър. - Въздъхна тежко. - Не мога да го направя сам.
- Ти не си сам!
Той я погледна нежно, трогнат до дъното на сърцето си.
- Ти беше прекрасна! Но въпреки това всичко е безпредметно. Даже и заедно не бихме могли да се справим. Беше много глупаво от моя страна да си въобразявам, че бих могъл да променя нещо!
- Не е така - прошепна тя и се сгуши плътно до него. - Ти намери книгите. И ако не можеш да постигнеш онова, което си беше поставил за цел, това не означава, че не можеш да промениш света!
- Какво искаш да кажеш?
- Искаше да ги използваш по същия начин, по който са били използвани през последните неколкостотин години. Искаше да изнудваш папата с тях, за да освободи приятелите ти и да възстанови ордена ти. Благородна цел, разбира се. Беше длъжен да опиташ. Но ако беше успял, познанието от книгите щеше да остане заключено и скрито от останалия свят.
Конрад я изгледа объркано и рече:
- Именно съхранението на тези книги беше причината, поради която папите ни даваха онова, което искахме. Именно те ни позволиха да се изградим като силен орден и да имаме такива позиции, докато чакаме подходящия момент, за да ги споделим с всички останали.
- А дали този подходящ момент ще настъпи някога? Може би е настанало време да погледнеш на нещата по друг начин. Може би е назрял моментът да ги изнесеш на светло, вместо да продължаваш да ги държиш в мрак.
- Невъзможно! - провикна се Конрад. - Не и сега, когато папата е толкова силен! Виждаш какво се случи с катарите! Инквизиторите са плъзнали навсякъде. Нищо еретично не може да бъде чуто!
- Винаги се намира начин. Погледни Руми! Проповедите му бяха само за любов и за това, да търсим просветлението в себе си! Думите му биха могли да се отчетат като богохулни от всеки консервативен духовник, но ето че те докоснаха сърцето на самия султан и той го покани да живее и проповядва в неговата столица, стана негов защитник!