- Но аз не съм проповедник!
- Така е - усмихна се тя. - Но може би е настанало време да започнеш да мислиш като проповедник! - Притисна се в него, целуна го и смъкна туниката от раменете си. - Но не в пълния смисъл на думата, разбира се!
Следващите няколко дена обработваха житните ниви заедно със селяните. Нощем обсъждаха евентуалните възможности. Главният проблем все така си оставаше пренасянето на ръкописите. Разполагаха с един собствен кон, а в селото имаше само една каруца, без която селяните не можеха.
С всеки следващ ден гневът и раздразнението му нарастваха. Мисълта за братята му, гниещи по френските затвори, и неспособността му да стори нищо, за да им помогне, го разяждаше отвътре. Само преди една седмица беше вярвал, че би могъл да промени нещо. Ала засадата на турците в каньона бе променила всичко.
А после, на утрото на деветия ден, отново всичко се промени. Селото беше огласено от конски копита и един познат глас, който изрева:
- Майсун! Конрад! Покажете се, ако не искате да изколя мъжете, жените и децата в селото!
Конрад се втурна към прозореца, следван плътно от Майсун. Видяха Касим и двама от наемниците, навлизащи бавно между конусите. До брата на Майсун седеше жена, а той бе опрял нож в гърлото ѝ. Познаха я. Беше сестра на акушерката, която беше превързала китката на Майсун.
- Как са разбрали, че сме били ние? - възкликна Майсун.
- Жената - кимна с глава Конрад. - Взел я е като заложница. А тя знае имената ни.
- Как са ни открили?
- Алчност и отмъщение - процеди през зъби той. - Вечните двигатели на човечеството.
Конрад впи очи в тримата мъже, които бяха убили приятелите му и осуетили плановете му. Мъже, които трябваше да си платят.
- Ще сложим край на това! - Той се приведе през прозорчето и се провикна: - Пусни жената! Слизам!
Касим вдигна глава, видя го и захвърли заложницата си на земята.
Конрад забеляза изкуствената си ръка - висеше като трофей от седлото на турчина. И това го вбеси още повече. Отдръпна се от прозореца, отиде до нишата на стената и грабна ятагана.
- Няма да те пусна сам! - отсече Майсун и се озърна за арбалета си. Но когато го грабна, китката ѝ не издържа тежестта му. Тя примигна от болка и го изпусна.
- Искам да останеш тук! Това е моя битка!
От тона му стана ясно, че думите му не подлежат на обсъждане. Той вдигна арбалета от пода, върна го обратно в нишата и взе кинжала ѝ.
- Помогни ми за кинжала. Завържи го!
Тя откри някакви кожени връзки и с тяхна помощ закрепи кинжала за чуканчето на лявата му ръка.
- Стегни! - заповяда ѝ той.
Острието на кинжала се превърна в продължение на ръката му.
С дясната си ръка той вдигна ятагана и усети яростта, нахлуваща във вените му. После я прегърна и излезе навън.
- Къде е блудницата, която смее да се нарича моя сестра? - излая Касим.
- Вътре - отговори Конрад и препречи входа. - Но първо ще трябва да минеш през мен!
Очите на Касим се превърнаха в две мрачни, злобни цепки и той просъска:
- Тъкмо това възнамерявах да сторя!
И кимна на наемниците. Те извадиха ятаганите си, пришпориха конете си и се втурнаха напред.
Конрад ги видя как се втурват към него, един до друг, и зае отбранителна позиция - с присвити колене, изправени рамене и вдигна ятагана. Старите инстинкти се събудиха и отново забавиха времето, фокусирайки цялото му внимание върху враговете му, като му дадоха възможност да прецени и да планира ударите си със смъртоносна точност.
Забеляза слабо място в позицията на ездача отляво, който беше десничар, и реши да свали първо него. И когато те се озоваха на десетина метра от него, той се втурна напред под добре премерен ъгъл, насочвайки се към мъжа вляво. Този негов ход ги принуди да дръпнат бързо юздите на конете си, за да променят посоката на атака.
Но Конрад беше изчислил и тази тяхна реакция. Стигна до ездача вляво тъкмо навреме. И докато турчинът се опитваше да овладее жребеца си, Конрад замахна и острието на ятагана му го посече през корема. Наемникът се строполи на земята. Рицарят скочи отгоре му и го довърши, забивайки кинжала в сърцето му.
Вторият ездач дръпна юздите на коня си, направи бърз завой и вбесен се втурна като хала напред. Конрад не помръдна. Остана здраво стъпил на земята, за да даде на ума си необходимото време да открие слабото място в безразсъдната атака, подготвяйки мускулите си за следващия удар.
Видя го и направи своя ход - сви встрани, като остави тялото на загиналия турчин между себе си и ездача, за да обърка атаката му. И този ездач допусна същата грешка като другия - позволи на рицаря да се озове от противоположната страна на острието му и да нападне откъм незащитения му фланг. Конрад замахна с ятагана, впрягайки всичките си сили, и отвори огромна рана в бедрото на наемника, като почти го отсече. Ездачът инстинктивно дръпна юздите, шокиран от гледката на оголените си мускули. Рицарят не му остави време дори да си поеме дъх. Втурна се след него и го нападна още преди турчинът да разбере къде е противникът му. Удари го отдясно, посече гърба му, свали го от седлото и със следвашия удар го довърши.