- „Ръкописите на дявола, сътворени със собствената му ръка с помощта на отрова, извлечена от бездните на ада." Звучи доста страшничко, не мислиш ли? И не е от нещата, с които обикновено свързваме тамплиерите.
- Но ти си на друго мнение, нали?
- Може би - сви рамене тя. - В случая най-същественото е да схванем обстановката, историческия контекст. Събитията, за които се разказва в дневника, Конрад и монасите... всичко това е станало през 1310 година. Това са три години след масовите арести на тамплиерите. Начинът, по който е станало, причината, поради която е станало - тези неща биха могли да обяснят донякъде съдържанието на текстовете.
Tec се изправи, подпря се на възглавниците и лицето ѝ се озари така, както винаги ставаше, когато е напипала нещо интересно.
- Окей. Ето ти и контекста. Краят на XIII, началото на XIV век. Западна Европа преживява трудни времена. След няколко столетия топло време климатът претърпява коренен обрат - настъпват големи студове и невиждана влага. Посевите загиват. Плъзват болести. Това е началото на така наречената „Малка ледена епоха", която, колкото и да не е за вярване, трае допреди сто и петдесет години. Някъде към 1315 година в продължение на близо три години дъждовете почти не спират. Настъпва глад. Обикновените хора са на ръба на издръжливостта си. На всичко отгоре съвсем наскоро са изгубили и Светите земи. Папата им е казал, че кръстоносците са благословени от Бога, но те се провалят. Губят Йерусалим, после и Акра.
Имай предвид, че преди това Църквата десетилетия наред се е старала да подготвя хората за новото хилядолетие. Свещениците ги заплашват, че ако не приемат християнството и не се предадат доброволно на властта на Църквата, ще се лишат от вечен живот. Поради това периодът се характеризира с прилив на религиозен плам. Ала когато в крайна сметка нищо не се случва, когато новото хилядолетие идва и си отива, без да настъпи Второ пришествие, Църквата си дава сметка, че веднага трябва да намери нещо, с което да отвлече вниманието на хората - да си намери извинение. И решава да освободи Светите земи от мюсюлманите, които вече са ги превзели. Папата пуска лъжата, че кръстоносните походи са отдавна очаквани от техния Господ Бог, че те са венеца на мирозданието, началото на нова победоносна епоха за християнството.
Църквата отива дотам, че променя радикално позицията си - от проповядването на мир, хармония и любов между хората към тотална война срещу враговете. Папата твърди: „Господ ще ви прости всички предишни прегрешения, ако отидете в Светите земи и посечете езичниците!" Но когато и този ход се проваля, това се възприема като огромен удар срещу християнството. Хората започват да се плашат. Чудят се дали Бог не им се сърди за нещо, или може би тук са намесени някакви могъщи, зли сили, които подкопават божиите усилия. И ако вярно е второто, то тогава кои са проводниците на тези зли сили?
Tec си пое дълбоко дъх и продължи:
- И на фона на всичко това се мъти нещо друго. Хората от Западна Европа и по-специално хората с власт, тоест свещениците и монарсите, отново започват да гледат сериозно на опасността от вещерството и магията. Не са го правили векове наред. Тези техни тревоги са умрели заедно с края на паганизма. Съвсем доскоро магията и вещерството са били възприемани като бабешки суеверия. Но когато към края на XI век испанците прогонват маврите, откриват един нов свят от книги - древни и антични научни текстове, донесени от арабите и преведени от старогръцки на арабски, а оттам - на латински. Така Западът преоткрива своята античност, творбите на великите мислители и учени, които изцяло са били забравени - Платон, Хермес Трисмегист, Птолемей.
Запознава се наново с книги, посветени на философията и астрономията, на магически и религиозни обреди, на отвари и заклинания и още цял куп идеи, напълно нови за хората от онези столетия. И онова, което можещите да четат, са прочели, ги подплашило не на шега. Защото тези текстове разказвали за неща като устройството на Вселената, за движението на звездите, за начините, по които телата ни могат да бъдат лекувани, и въобще - как човекът може да поеме контрол над стихиите, които са около него.
Свещениците изпаднали в ужас, че някой може да им отнеме властта над простолюдието. И затова дамгосали ранната наука като магия. И тъй като тази наука подкопавала прокламираната концепция за „божията воля", отците побързали да я бележат като „черна магия", откъдето всичко, постигнато чрез нея, автоматично се определяло като демо-нопоклонничество!
При споменаването на тази дума Райли си спомни нещо от предишния си досег с историята на тамплиерите.