- Хей! - възкликна той. - Тамплиерите не бяха ли обвинявани в преклонение пред някакъв демон?
- Точно така - Бафомет. По този въпрос все още няма единно мнение. Учените не са съвсем наясно какво е довело до подобно обвинение. Но и тъкмо това имам предвид, като ти разказах тази предистория. За да разберем защо тамплиерите са били арестувани и обвинени в онези абсурдни неща, се налага да си изясним обстановката и нагласата на хората, на чийто фон всичко това се е случило.
- Значи, от една страна, имаме прост народ, страдащ от заблудата, че Бог му се сърди за нещо или че навсякъде около него бродят проводници на дявола, а от друга - свещеници и крале, убедени, че черната магия май наистина съществува, така ли?
- Разбрал си ме правилно. И на фона на тази напрегната обстановка се появяват онези арогантни, богати воини монаси, които са изгубили Светите земи и сега отново шестват из Европа, без ни най-малка капчица срам от поражението. Те все още разполагат с огромни имения и замъци и се хранят с мед и масло, докато всички останали гладуват. Така хората започват да си задават въпроси. Започват да се питат как е възможно на тях да им се разминава, а на останалите - не. И стига до ключовия въпрос - дали пък не притежават някаква зла сила, дали не са магьосници и демонопоклонници.
Истината е, че в основата на всички обвинения срещу тамплиерите стои неистовият страх от черната магия, насаден от елита сред простия народ. А самият главен обвинител - френският крал, има и предостатъчно други причини. Най-главните сред тях са алчността и завистта. Той им дължи пари, а вече е напълно разорен. Освен това е вбесен от арогантността и пълната липса на уважение, които те му демонстрират. Но преди всичко той искрено се възприема като най-големия християнин сред кралете, като защитник на вярата - особено след смъртта на съпругата му през 1307, същата година, когато издава заповедта за арест и когато се оттегля в религиозно самосъзерцание - състояние, от което така и не излиза.
Филип Хубави гледа на себе си като на човек, избран от Бога да извърши неговото свято дело на земята и да защити неговото стадо от ереста. Дори се надява, че ще успее да организира нов кръстоносен поход. Той не проумява как тамплиерите могат да бъдат толкова арогантни и пренебрежителни към божия избраник и обяснява поведението им с помощта на демонична сила.
- Ама те наистина ли са си вярвали? - засмя се Райли.
- Напълно! Оттук, щом тамплиерите са влезли в съдружие с дявола, щом притежават познание, което би могло да трансформира света - и по този начин да отнемат властта на онези, които в момента я притежават, значи трябва да бъдат сразени. Както знаеш, идеята изобщо не е нова. Знанието е сила още от незапомнени времена, а една от главните такива сили в историята са окултните оръжия. Редица мегаломани търсят този допълнителен арсенал, това тайно познание, което да им позволи да завладеят света. Хитлер например е бил вманиачен на тема окултизъм.
- Какво стана с онези сандъци?
- „Ръкописите на дявола, сътворени от собствената му ръка с помощта на отрова, извлечена от бездните на ада, чието прокълнато съществувание е унищожителна заплаха за скалата, върху която се крепи нашият свят" - напомни му Tec. - Какво е имало в онези текстове, та да подплаши толкова горките монаси? Възможно ли е в обвиненията срещу тамплиерите все пак да има грам истина?
- О, я стига! - погледна я неуверено Райли. - Това е просто метафора! - Спомни си за предишната си среща с кардинал Бруньоне преди три години и допълни: - Сещам се и за друг вид писания, които биха разтърсили крехкия душевен свят на един монах!
- Разбира се - кимна Tec. - Но сме длъжни да разгледаме всички опции. Ето ти един пример, който даде и Джед. Знаеш, че в Испания и Португалия е имало много тамплиери. Та някъде през XIII век си навлекли големи неприятности и били принудени да продадат повечето от имотите си в Кастилия. От всички територии, с които разполагали там, запазили само една - с незначителна дребна църквица в нея. Мястото въобще не било стратегическо. Земята не била чак толкова плодородна. Но това е единствената територия, която те решават да запазят за себе си. Онова, което не било непосредствено очевидно, е една особеност на тази църквица - нейното местоположение. Тя е изградена в самия център на Испания, на абсолютно равни разстояния от всичките ѝ краища. И като казвам абсолютно, разбирай го точно така - с точност до метър.
- О, я стига! - подхвърли насмешливо Райли. - Как така на абсолютно равни разстояния? Как са могли да го изчислят преди седемстотин години? Даже и днес, чрез глобалните позициониращи системи...