Двете оранжеви петна на екрана на Райли не помръдваха. Съдейки по издължените им форми, те очевидно лежаха. Микрофонът не улавяше нито разговори, нито похъркване. Сега главният въпрос бе - кои са те? Дали единият от тях е целта, или това са двама обикновени хора, спящи под звездите? И ако единият от тях е терористът, кой е другият? Симънс? Или собственикът на другия джип? И ако е така, къде е Симънс?
Щяха да нападнат точно преди изгрев слънце. Командосите извършваха последните си приготовления - проверяваха оръжията си и закрепяха очилата си за нощно виждане. Бяха общо шестнадесет - трима долу при Tec, а останалите, под командата на Кескин, тук. Всички до един бяха бивши военни, обучени за антипартизански акции като тази.
Райли се опита да се освободи от напрежението в тила си. Казваше си, че нещата вървят добре. Ако онзи горе действително е техният човек, те със сигурност бяха повече и по-добре въоръжени. Но от друга страна, възможно е да има заложник. В подобни случаи нещо винаги се объркваше.
Срещна погледа на капитана. Кескин му кимна, вдигна високоговорителя и извика на турски:
- Внимание, внимание! Тук е жандармерията! Обградени сте! Излезте с вдигнати ръце така, че да ги виждаме!
Райли се вторачи в екрана на лаптопа. Призрачните оранжеви петна скочиха. Заобиколиха колите, а после се сляха и разделиха като молекули в лабораторна чинийка. Кескин отново вдигна високоговорителя и извика.
За една дълга минута оранжевите петна останаха слети. Кескин се обърна към Райли и Ертугрюл, усмихнат самодоволно:
- Ако бяха случайни туристи, досега щяха да извикат в отговор! Мисля, че това е вашият човек!
- Въпросът сега е кой е другият с него - отвърна Райли. - Симънс или съучастник? Как смятате да действате?
- Ще им дадем не повече от минута. После ще ги ударим с гранатите и ще настъпим.
Обърна се към един от хората си и изстреля няколко бързи команди на турски. Войникът кимна и се измъкна тихо, правейки знак на хората си да се приготвят.
Райли погледна към екрана. Фигурите продължаваха да бъдат като една, все така зад лендроувъра. По едно време тръгнаха напред заедно, а после се разделиха. Едната остана зад колата, а другата продължи напред.
Райли вдигна бинокъла си за нощно виждане. Около него се разнесоха кратки команди. На фона на черния мрак се очертаваше самотен бял силует. Вървеше бавно, очевидно неохотно. Екранът показваше, че другото оранжево петно продължава да се крие зад лендроувъра.
- Кой е този? - обади се Ертугрюл, също проследяващ човека, който идваше към тях.
- Още не съм сигурен - отговори Райли, без да отлепя очи от бинокъла.
Човекът тръгна надолу по тясната пътека, която водеше към тях. Вече успя да различи чертите му, дългата коса, атлетичното тяло.
- Не стреляйте! - извика агентът. - Това е Симънс!
Около него се понесоха кратки команди на турски. Симънс беше на петдесетина метра от тях. Беше облечен в скиорско яке, а ръцете зад гърба му бяха вързани със скоч. През устата му също имаше скоч.
Другото оранжево петно продължаваше да се снишава зад джипа.
Археологът беше вече на тридесетина метра от тях, когато Кескин издаде нова заповед. Командосите се материализираха иззад околните дървета и го наобиколиха. Придърпаха го към тях, на безопасно място.
Райли не откъсваше очи от Симънс. Археологът изглеждаше не на себе си, абсолютно паникьосан. Въртеше се и клатеше неистово глава. Изпод залепената му уста се долавяше приглушен вой.
В главата на Райли звънна аларма.
Защо се дърпа?
И тогава погледът му падна върху скиорското яке, с което бе облечен. Едва сега забеляза, че ципът му бе вдигнат догоре и изглеждаше доста по-издуто, отколкото човек би очаквал от тялото на въздушен сърфист.
Мамка му!
Кръвта нахлу в главата на Шон Райли и той изкрещя:
- Нееее! Махнете се от негооо!
В този миг Джед Симънс избухна.
31
Огромно кълбо светлина изпълни мрака на нощта. Заслепи всичко само секунда преди ударната вълна да достигне до Райли. Изкара му въздуха и го повдигна от земята, захвърляйки го далече назад. За един болезнен миг всичките му сетива се изключиха, потапяйки го в мрачен, безмълвен пашкул.
Това не беше малкият заряд на колана. Той щеше да убие само Симънс и никой друг, освен ако човекът не е легнал върху него.