Това беше петнадесеткилограмов експлозив, увит около кръста на нещастния археолог. Пълна бойна екипировка на атентатор самоубиец. Ефектът беше унищожителен.
Когато започна да идва в съзнание, Райли имаше чувството, че ушите му са се обърнали навътре - чуваше единствено собственото си дишане. Очите му имаха проблеми с фокусирането, но от смътните сенки около себе си заключи, че лежи на гръб. Опита се да раздвижи крайниците си, но не успя. Стисна зъби и събра сили да се завърти бавно надясно, за да провери дали някой от краката му не липсва. Бяха си там. После вдигна ръце - и те си бяха на мястото. Едната му ръка се насочи инстинктивно към пистолета в кобура му, но веднага се дръпна - оръжието пареше.
Райли се подпря на лакът и се огледа.
Планината се бе превърнала във видение от ада.
Дърветата около него бяха в пламъци. От тях се издигаше гъст черен дим, който полепваше по гърлото му. Около него се носеха стонове и писъци. Сипеите бяха покрити с откъснати части от тела. Ранените командоси се гърчеха по земята и викаха за помощ.
Очите му обходиха бавно касапницата, а след това се насочиха към две тела край дърветата. Около тях се носеше воня на изгоряла плът. Едното от телата бе все още живо, гърчещо се в пламъци. А после забеляза и Ертугрюл, на десетина метра вляво. Лежеше, а пръстите на ръката му пълзяха към една огромна дупка в черепа му, от който шуртеше кръв.
- Ведат - простена Райли, но веднага се закашля.
Опита се да се изправи на крака, но не успя и падна. Вторият опит беше по-успешен. Но тогава се случиха две неща. Първо, започнаха нови експлозии, по-наблизо. По-слаби, но се пак достатъчно мощни, за да го бутнат обратно назад. Осъзна, че това са гранатите по коланите на командосите - избухваха последователно, докоснати от пълзящите наоколо пламъци. И второ, в далечината долови вой на включен двигател, който идваше право към него.
Изправи се бавно и се опита да направи крачка напред. Усети, че от лявото му ухо шурти кръв. А после, през дима и мрака, забеляза решетката на лендроувъра, проблясваща сред пламъците. Джипът се носеше като побеснял по козята пътека. Един самотен командос засипа с порой от куршуми шофьора. От прозореца на колата последваха три изстрела. Командосът се строполи на земята по очи.
Джипът се носеше бясно към него. Вече беше толкова близо, че Райли почти различаваше чертите на иранеца. Тъкмо посягаше към пистолета си, когато пред него се материализира огромната фигура на капитан Кескин. Целият плувнал в кръв, той застана точно на пътя на джипа, вдигна пистолета си и се приготви да го вземе на мушка.
От прозореца на колата отново последваха изстрели.
- Неее! - изрева Райли и се хвърли върху Кескин. Тялото на големия мъж се разтресе под дъжда от куршуми точно в мига, в който той успя да го бутне встрани. Двамата се строполиха на земята, а черният джип профуча покрай тях и с грохот се изгуби надолу по пътеката.
Райли усещаше, че всеки момент ще изгуби съзнание. С помътнели очи погледна към Кескин. Турският офицер беше мъртъв. Помисли си, че е по-добре да припадне и да забрави всичко, когато една дума прониза замъгления му мозък, за да му напомни кой е на пътя на терориста.
Tec.
Тя чу експлозията и подскочи.
Това не беше част от играта. Не беше планирано.
Изключи фенерчето, с което разглеждаше разтворената пред себе си карта, и огледа планината. Секундите се нижеха мъчително бавно. Последваха нови експлозии. По-слаби, по-приглушени, но все пак експлозии, отекващи насред скалите. А след това дойде и разпръснатият картечен огън. Кръвта на Tec се смръзна от страх. Това звучеше като картина от Виетнам.
Командосите около нея размениха няколко думи на турски. Те също нямаха представа какво става. Единият от тях извади радиостанцията си и се опита да се свърже с останалите. Не получи никакъв отговор. После пак.
И пак мълчание.
А след това се дочу далечният грохот на дизелов двигател, опитващ се да забави тежкия джип, носещ се по наклона към тях. Първоначално не видяха нищо, но после зърнаха силуета му на лунната светлина. Командосите преминаха в действие. Един от тях грабна Tec със свободната си ръка и я набута зад бронетранспортьора, като застана пред нея, за да я защитава. Другите двама се снишиха зад двата военни джипа „Хъмви" и зачакаха.
Последваха още няколко напрегнати секунди. Воят на двигателя се чуваше все по-близо. И после лендроувърът се появи. Командосите се поколебаха дали да стрелят. И тогава внезапно се включиха фаровете. На пълна мощност.