Византологът ги огледа неразбиращо.
- Но защо са тук? Как разбрахте за тях?
Без да обръща внимание на въпроса му, иранецът подхвърли към Tec:
- А другата книга?
Tec остави първия кодекс и вдигна втория. Внимателно и предпазливо го разгърна. Въпреки че на пръв поглед двата ръкописа изглеждаха сходни, вторият се оказа по-различен - състоеше се от подвързани листове пергамент, а не папирус, което означаваше, че е по-нов от първия. Иначе беше на същия език - койне гръцки.
- „Евангелие на евреите" - прочете тя. Това заглавие вече ѝ беше познато. Вдигна очи и поясни: - Това е едно от „изгубените" евангелия. Някои от отците основатели на Църквата говорят за него в писанията си, но досега никога не е било намирано.
Пръстите ѝ докоснаха благоговейно първите страници, за да ги разтворят. С разтуптяно сърце плъзна очи по дребните букви, опитвайки се да схване значението им. Тогава забеляза нещо друго - сгънат пергаментов лист, пъхнат между страниците на кодекса.
Извади го и осъзна, че това не е само един лист, а четири, сгънати един в друг. Навярно беше официален документ, тъй като имаше червеникавокафяв восъчен печат. Приближи фенерчето на Абдулкерим и отвори внимателно едно ъгълче, но не успя да види нищо повече от букви. Установи само, че са по-различни от тези в кодексите.
- Мисля, че е на латински, но не мога да го прочета, без да счупя печата - рече на Захед.
- Тогава го счупи!
Tec въздъхна. Нямаше смисъл да спори с него. Пъхна пръсти под горния лист. И въпреки че беше внимателна, печатът се счупи на две - беше изпълнил предназначението си, макар и стотици години след като беше поставен там.
Разтвори пергамента, като се стараеше да не счупи и листовете. Текстът там наистина беше различен - изписан с римски литературен курсивен шрифт, тоест на латински, а не на гръцки.
- Какво е това? - обади се Абдулкерим.
- Прилича на писмо - промърмори тя, оглеждайки го внимателно. - Латинският ми обаче не е много добър. Ти можеш ли да го прочетеш?
Византологът поклати глава:
- От латински нищо не разбирам.
Tec се вторачи в последната страница.
- „Хозий от Испания, имперски комисар и изповедник на император Константин" - прочете на глас.
Ръцете ѝ се разтрепериха.
Захед повдигна вежди. Рядко му се случваше нещо да събуди любопитството му толкова силно.
- Хозий значи - промърмори замислено Абдулкерим. - Епископът на Кордоба. Един от отците основатели на Църквата.
- Човекът, който е председателствал Никейския събор - почти извика тя. И внезапно се сети. - Никея е наблизо, нали?
- По-близо е до Истанбул, но и оттук не е много далече. Сега се нарича Изник.
За Tec беше пределно ясно, че в него напират редица въпроси и че едва се сдържа да не ги зададе. Никея беше ключово име за християнството. И до днес оставаха множество неясни детайли за историческия събор през 325 г., когато Константин Велики събира старшите епископи на християнския свят и ги принуждава да изгладят различията си, за да постигнат съгласие по принципите, в които трябва да вярват християните.
Tec вдигна очи към Захед и рече:
- Трябва да дадем ръкописа за превод.
- После - отсече иранецът. - Засега ми го дай.
Tec хвърли един последен поглед на документа, поколеба се, а след това го сгъна и го прибра там, където го беше намерила. Подаде му двата кодекса и той ги пусна в раницата си.
- Хайде сега да проверим дали в гроба не е заровено още нещо!
Tec се втрещи. Иранецът изобщо не изглеждаше развълнуван от това, което току-що бяха открили. Помисли си да го попита защо, но се отказа. Отново коленичи и започна да опипва с върха на кирката останалата част от гроба.
Тук нямаше нищо друго.
Вдигна очи към похитителя си. Разочарованието му беше очевидно.
- Май пропускаме нещо - изсумтя той.
Неспособна да се сдържа повече, Tec извика:
- Какво толкова пропускаме? Това е, намерихме го! Сторихме всичко по силите си! Ето го гроба! Намерихме и тези текстове, а те са една от най-великите находки на века! Тези евангелия... са уникални, за Бога! Хозий е бил върховният свещеник на Константин! Именно той е бил свидетел, когато Константин става християнин. Бил е и в Никея, дяволите те взели! Бил е там, когато са се вихрели споровете какво Исус е направил и какво не е направил, когато християнството става такова, каквото го познаваме днес! Именно там измислят „Символа на вярата", който християните рецитират днес всяка неделя. Това означава, че писмото му може да ни разкрие страхотно много неща за Никейския събор! Какво повече искаш?