- Нищо подобно! Дълбоко в себе си точно това мислят! Мисли го и вашият президент! Всички вие вярвате, че Бог е истински и че ще ви пази! Вие сте точно толкова изостанали, колкото сме и ние! - засмя се презрително Захед. - И точно затова тези неща тук са много важни за мен! И точно затова няма да се откажа, докато не завърша това, което започнах!
Този човек наистина нямаше да се откаже. И никога не би я пуснал, независимо от развоя на събитията. Иранецът се вторачи в нея с присвити очи:
- Но пък това е страхотно начало! Справи се добре. Вече знаем, че Конрад е бил тук. И както изглежда, е водил битки с мюсюлмани. Може и да е умрял по тези земи. Може би. Но всичко това са догадки. Единственото, което знаем със сигурност, е, че когато той и хората му са напуснали манастира в планината Аргей, са носели огромни сандъци. Три огромни сандъка, в които очевидно не са били само тези две книги. - Разпери въпросително ръце. - Е, къде са останалите?
41
Кападокия, май 1310 г.
Настигнаха ги късно на следващия ден.
Майсун имаше забележителни умения по ориентиране. Помагаше ѝ обстоятелството, че е израснала в този регион. Не ѝ помагаше обаче мисълта, че им предстои да се срещнат с шестима мъже, които ескортираха нещо, което Конрад държеше да си върне, при това в безупречно състояние.
Неизгодното им положение предполагаше само един изход - засада. При Мехмед се беше получило. Значи би трябвало да се получи и за Конрад и Майсун, ако успееха да подберат добре мястото. Знаеха, че втори шанс няма да имат.
Следиха Касим и останалите в продължение на няколко часа, видяха ги къде спират да нощуват и продължиха напред, за да проверят терена, по който им предстоеше да минат на другия ден. Майсун заключи, че ще трябва да действат още на сутринта. Ако не го стореха, керванът щеше да стигне до широките и открити равнини, водещи към Кония, където вече не можеха да ги изненадат. Затова трябваше да ударят тук, докато групата им лавираше между хълмовете и горичките.
Турците бяха разположили стана си до малка горичка. Конрад и Майсун оставиха конете си и припълзяха на двадесетина метра от тях. Огледаха периметъра и отбелязаха положението на всеки обект: осем коне, завързани за дърветата в долния край на склона; един мъж, седнал по турски, облегнал гръб на дърво; каруцата и конете, все още впрегнати, и издайническите силуети на сандъците, скрити под платнището; мъжете, заспали около огъня; друг страж, в противоположния край на лагера, когото нямаше да забележат, ако не беше едно случайно помръдване на храстите.
Конрад кимна на Майсун. Беше видял всичко, което му трябваше.
Върнаха се обратно при конете и той ѝ разясни плана си. Предстоеше им сериозна подготовка, а времето беше оскъдно. Той държеше да нападнат малко преди зазоряване, когато всички спят най-дълбоко.
С първите проблясъци на зората бяха готови.
След като скриха конете на безопасно място, Конрад и Майсун си проправиха път между дърветата и храстите, понесли наръчи изсъхнали клони и въжета, които си бяха направили сами. Когато стигнаха до предишния си наблюдателен пост, спряха и се снишиха. Мъжът, който охраняваше конете, беше там, без да подозира, че Конрад вече е зад гърба му и в следващия миг ще пререже гърлото му.
Конрад изсвири тихичко с уста, за да даде знак на Майсун, че всичко е чисто, и тя се присъедини към него. С въже завързаха по един наръч сухи клони към всеки кон. Каруцата беше на около четиридесет метра от тях, макар че Майсун щеше да бъде принудена да заобиколи, за да избегне баща си и хората му. Конрад ѝ кимна. Тя бръкна в кожената торбичка и извади инструментите, от които се нуждаеше.
Приклекна с гръб към спящите край огъня мъже и разпери туниката си, за да се предпази от вятъра. Кремъкът и огнивото бързо произведоха искра върху напоения с урина парцал. Миг по-късно купчината съчки пламна.
Сега трябваше да действат бързо.
- Върви! - прошепна ѝ той. - Аз съм плътно зад теб!
- Гледай да е така! - прошепна в отговор тя. Постави една продължителна, гореща целувка върху устните му, и се измъкна.
Изчака я да преполови пътя до каруцата и развърза конете с изключение на един, когото не бяха дарили със специалния си товар. Извади няколко горящи клона от запалената купчина и ги поднесе към наръчите, които двамата с нея бяха завързали за седлата на конете. Един след друг те пламнаха. Ужасени, конете се изправиха на задните си крака и се разцвилиха. Конрад ги пришпори напред със силен удар по задниците.
Нощта оживя.
Конете се втурнаха през гората в бесен галоп, опитвайки се да избягат от пламъците, които ближеха опашките им. Вниманието му бе привлечено от още две раздвижвания -каруцата се спусна напред и изтрополи през дърветата, отдалечавайки се от лагера, а турците около огъня скочиха и се защураха като обезумели.