Не успя да им обясни къде точно я беше оставил. Знаеше, че най-сигурният начин да стигнат до нея, е по знаците. Сега, когато вече не беше сам, пътят не му се стори чак толкова труден. Най-предизвикателната част беше плуването под вода. Разрешението бе намерено с обърната надолу кофа, която, колкото и да не беше за вярване, свърши работа. Освен това Райли беше взел със себе си единственото друго нещо, на което Tec щеше да се зарадва повече, отколкото на лицето му - найлонова чанта, която беше достатъчно голяма, за да се увие няколко пъти и да запази кодексите и документа на Хозий от водата. Усмивката ѝ, когато видя чантата, му подсказа, че е бил прав.
Това бяха добрите новини.
Лошите се потвърдиха в мига, в който се върнаха при входа на подземната цитадела, откъдето първоначално бяха влезли.
Абдулкерим беше мъртъв. А от иранеца нямаше и следа.
48
Каньонът се изпълни с ченгета. Регионалната жандармерия бе приведена в пълна бойна готовност още преди два дена, затова веднага след като старецът се свърза със селския полицай, те се изсипаха в долината. Но не бяха в състояние да сторят почти нищо. Блокадите по пътя се оказаха напразни, тъй като иранецът отдавна се бе изпарил. Бяха пристигнали твърде късно.
Мрачната процесия на новините продължи. Ведат Ертугрюл беше мъртъв. Кескин, капитанът на командосите, също. Както и повечето от хората му. Войските, изсипали се в каньона, бяха побеснели заради кървавата баня в планината и нямаха търпение да си отмъстят. Но за съжаление засега това бе невъзможно.
До местните ченгета бе разпратено предупреждение да се свържат с всички лекари и медицински служби в региона. Доколкото Райли можеше да прецени, раната в ръката на иранеца не беше дребна. Имаше достатъчно опит и знаеше, че подобни рани не се лекуват лесно. Без подходяща обработка и антибиотици, вероятността терористът да запази и петте си пръста и да не загуби подвижността на ръката си бе твърде малка. Нямаше съмнение, че е имал нужда от специализиран травматологичен център и компетентен хирург.
Единственото нещо, с което турските власти нямаше да се занимават, бе разчитането на кодексите. Tec не им разказа за посещението на скалната църква. Беше настояла да запазят в тайна древните свитъци и Райли се съгласи.
След задължителните формалности двамата бяха отведени в близкия хотел в очакване на нови инструкции. Хотелът се оказа бивш скален манастир, надвиснал над малък поток. Състоеше се от петнадесет стаи. Конюшните и спалните помещения бяха превърнати в стаи за гости, а зад остъклените ниши из тунелите бяха изложени артефакти от миналото на манастира.
Райли и Tec получиха стая, която някога е била параклис. Бледата светлина, пропиваща се през малкото тясно прозорче, изпълваше помещението с неземен блясък и играеше по хилядолетните фрески по стените. Първоначално Tec се възпротиви на идеята да прекара още една нощ в скално жилище, но успокояващият глас на собственика и ароматът на зрелия боб, агнешкото и доматената яхния, идващ от кухнята, набързо я накараха да забрави всичките си опасения.
Благодарение на огромните количества гъсто турско кафе Райли успя да се задържи буден и прекара близо един час в офиса на собственика, разговаряйки по телефона с Джансън, Апаро и още няколко агенти.
Новините не бяха много добри.
Ако иранецът бъде намерен, то това щеше да се дължи на турските власти, а не на ФБР. Те не разполагаха с достатъчно добра разузнавателна информация нито за атентата във Ватикана, нито за покушението в Патриаршията, а и нямаше смисъл да изпращат друг безпилотен разузнавателен самолет, поне докато нямат не е ясно местонахождението на Захед.
Все пак имаше и нещо интересно. В Италия, близо до един планински курорт, беше открито тялото на служител в малко летище на час и половина път източно от Рим. Италианските власти бяха заключили, че мъжът е паднал от голяма височина - или от хеликоптер, или от самолет. Паднал или по-скоро - хвърлен.
Райли разказа на колегите си онова, което иранецът беше казал на Tec за операция „Аякс" и за самолета. Не беше особено изненадан, когато се оказа, че повечето от тях нямат представа за какво става въпрос. Началникът му Джансън обеща, че ще прегледат списъка на пътниците в самолета. А после допълни:
- А ти вече трябва да се връщаш. Както изглежда, твоят човек се е покрил. Един Бог знае къде ще се появи пак. Сам не можеш да сториш нищо. Турците и Интерпол ще поемат щафетата.
- Няма проблеми - промърмори Райли. Беше твърде уморен, за да спори, и колкото и да не му се искаше да се отказва, знаеше, че началникът му е прав.