„В името на този знак побеждавай" - спомни си надписа от знамената. Посланието обаче се оказа ефективно не само за победата над врага - то извоюва победа и над сърцата и умовете на простия народ. И в тази си роля то се оказа гениален ход.
- Длъжни сме да защитаваме тази вяра, Хозий! - рече сега той на епископа. - Трябва да я охраняваме, а предизвикателствата към нея да потушаваме още в самия им зародиш! Защото тази вяра наистина е плод на божественото вдъхновение! - Започна да крачи из стаята с блеснали очи и да жестикулира енергично. - Тя приема хора от всички прослойки! Новопокръстените нямат нужда да преобръщат живота си, за да станат част от нея. Не е необходимо да се кълнат във въздържание, да се притесняват за това, какво трябва и какво не трябва да ядат, или да се лишават от част от своята мъжественост, за да бъдат приети в лоното ѝ. А организацията ѝ, йерархията на клира, църквите, дисциплината - всичко това упражнява огромно въздействие върху паството и го държи изкъсо! Но най-важното в нея знаеш ли какво е, Хозий? - Обърна се към достопочтения си гост и се усмихна доволно. - Най-важното на християнството е посланието му! Добро и зло, Рай и Ад, вечен рай или вечно страдание! Възнаграждение в отвъдния живот, за да дадем надежда на онези, които нямат нищо в този, така че дори и да не си помислят да се бунтуват! Брилянтно! Грях и необходимост да се пазим от изкушението - всичко това, жигосано в ума на всяко дете още от самото му раждане! Гениално! - Разсмя се сърдечно. - Това послание е толкова брилянтно замислено и толкова брутално ефективно, че не може да бъде родено по друг начин, освен чрез божествена намеса! Така де, помисли само! Онези хора навън, християните... Предшествениците и съперниците ми са ги гонели и убивали точно така, както са убили и Исус преди триста години. Християните са били преследвани, унижавани, оковавани, оплювани, оставяни да изгният в тъмници, защото са отказвали да се преклонят пред нашите богове и да изпълняват ритуалите, които се изисквали от тях. Били са обвинявани за всичко на този свят - от глада до потопа, жените им са били изнасилвани, собствеността - конфискувана, и въпреки това те са продължавали да се държат за вярата си. Продължавали са да ѝ служат. - Замълча, отправил поглед отвъд хоризонта. - А това е велика сила, Хозий! Огромна власт! И ако искаме да използваме максималния й потенциал, се налага да я пазим!
Испанският епископ прочисти гърлото си и изрече:
- Вие постигнахте много, Ваше Величество. Сложихте край на преследването на християните. Засипахте ги с подаръци и дарения, с данъчни облекчения. Дадохте им възможност да бъдат част от управляващата класа, да богатеят и благоденстват, да разпространяват посланието си.
- Така е - съгласи се императорът. - И това ще ни превърне в най-великата империя в историята на човечеството! Именно затова не мога да позволя това послание, това прекрасно видение, да бъде компрометирано. Този кротък бунтовник Исус е моят меч, който ми позволи да обединя империята и да властвам над народите ѝ! И не мога да позволя нищо да застраши устоите ѝ! Това би било пагубно за всички нас!
И докато прагматичният управник в него се тревожеше за диспутите в лоното на Църквата, суеверният човек у Константин се притесняваше, че схизмата в рамките на Църквата е дело на дявола. Че една разделена Църква не само ще обиди Бога, но и ще навлече целия му справедлив гняв. Затова Константин бе решил да сложи прът в намеренията на дявола. Възприемаше себе си като пряк потомък на първите евангелисти - мъж, чиято дадена от Бога мисия е да защитава християнството и да разпространява словото божие до най-далечните кътчета на империята, че и отвъд нея.
Гледаше на себе си като на тринадесетия апостол.
Който трябва да сложи край на вътрешните борби.
Именно с тази цел покани епископите от цялата империя да се съберат в Никея, където ги предупреди, че няма да напуснат имперския дворец, докато не разрешат споровете си и не постигнат съгласие.
Той искаше една приказка. Една догма. Без различия.
И след множество седмици на ожесточени дебати те най-сетне бяха постигнали консенсус. Бяха се съгласили.
Вече имаха своята приказка.
Хозий се загледа замислено в императора. А после колебливо изрече:
- Остава да решим още един въпрос, Ваше Величество.
- Да? - погледна го изненадано Константин.
- Книгите - напомни Хозий. - Какво ще заповядате да сторим с тях?