На другия ден тя се събуди късно, защото призори бе взела едно от сънотворните хапчета на брат Гонзало. Главата й тежеше, клепачите й бяха подпухнали! Влезе Кармен и донесе закуската. Фани изпи кафето без да се докосне до сухарите, след това накара девойката да вдигне платнището пред входа. Пред очите й блесна пак неизменно синьото испанско небе с огнено слънце, което грееше безмилостно.
— Беше ужасна нощ, сеньора… — произнесе Кармен.
— Да, ужасна! … — потвърди Фани машинално Луминалът все още я държеше замаяна. — Не те ли е страх да стоиш повече тук?
— Не, не ме е страх, сеньора — отговори девойката В гласа й прозвуча нещо от гласовете, които се чуваха през нощта — една особена и мрачна решителност, която отсега нататък Фани щеше да чува от всички испански гласове.
— Кармен! … — произнесе Фани след малко. Това е за тебе!
Тя й подаде няколко едри банкноти — сума, достатъчна за една модестиля12 и за един работник да образуват семейно огнище в предградията на Билбао. Девойката я погледна забъркано.
— Вземи! … Тия пари ще ти потрябват, когато се омъжиш.
— Аз няма да се омъжвам, сеньора — внезапно заключи испанката.
— Как така?
— Сега е много трудно да се реши и да се омъжи едно момиче, сеньора.
— Защо?
— Защото времената станаха лоши.
— Не стигат парите ли?
— Не. Когато има работа, надниците на мъжете са достатъчни.
— Тогава какво?… Не те ли е искал някой? Кармен се усмихна горчиво:
— Имаше един младеж от Чамартии, които ме искаше … Работеше в тъкачните фабрики. Всички мислеха, че ще се съберем. И аз го обичах, но отказах…
— Защо?
— Защото беше анархист.
— Та що от това?
— О, сеньора… аз не можах, да се реша, Веднъж той каза…
Кармен замълча, сякаш това, което искаше да каже внезапно я изпълни с тъга, срам и негодувание.
— Какво ти каза?
— Разказваше ми често за идеите си…
Съвсем чудни. понякога страшни… Веднъж ми каза — гласът и бе сподавен и дъзмутен — че ако се оженим и аз та тръгна подир друг мъж… и дори да имам деца от този мъж, той нямало да ме убие… защото… такива били разбиранията им.
— О, той е казал твърде много за тебе — съчувствено произнесе Фани. — Очевидно, той се е шегувал!… Какво стана после?
— Оттогава не сме се виждали, сеньора.
— Сега не знаеш ли къде е?
— Мисля, че работи в тъкачниците на Бехар… или Бьлбао. Не зная.
— Как се казва?
— Хиасинто.
Добре. Вземи тия пари. Ще ти потрябват, когато се омъжиш за Хиасинто.
Но вместо радост при споменаването на това име от очите на девойката почнаха да се търкалят сълзи.