Забелязах, че кожата на светеца е станала почти прозрачна и че дори усилието да седи изправен го уморява. Очите ми засмъдяха от сълзи. Да сънуваш мъртъвци и след това обувки, без никакво съмнение, е предзнаменование, че скоро ще се присъединиш към първите, защото „обувки“ и „среща след раздяла“ са омофони — хсиех.
— Ключът към всичко изглежда са Тези клетки — каза Господарят Ли. — И двете принадлежаха на мандарини, които вече не са живи и за които можем да приемем, че са участвали в контрабандата. Едва ли е случайно, че изходът от тунела се намира буквално в задния двор на Ма Туан Лин, а пък надписът на гърба на отпечатъка свързва клетките с някакво търговско начинание. Няма да е неразумно да се допусне, че останалите клетки се намират у другите членове на конспирацията, така че да открием клетките означава да открием самите тях. Освен това се надявам да разбера защо, мътните ги взели, тези клетки са толкова специални. Ли Котката ще замине за Йен-мен, за да разговаря с Великия страж и, според мен, е много добра идея аз и Вол да присъстваме на срещата.
Уморената стара глава леко се надигна.
— Как? — Небесният господар сякаш възвърна част от силите си. — За да стигнеш до Йен-мен, ще трябва да преминеш през множество разбойнически територии. Остава пътят по море, но можеш ли да си позволиш да наемеш два военни кораба, за да те защитават от пирати? А дори и да стигнеш дотам, как смяташ да присъстваш на самата среща?
Господарят Ли се ухили.
— Ли Котката ще пътува по дългия морски път и ще го охранява Вълчият полк. Ако всичко се уреди както съм го замислил, аз и Вол ще можем да пътуваме бавно и спокойно по суша, да се наслаждаваме на природата и няма да има нужда да се безпокоим заради никакви разбойници.
За мен това беше ново, така че се наведох нетърпеливо напред, а Господарят Ли ми смигна.
— Нали чу какво каза Йен Ших? Той също се зарази от нашата болест и иска да участва в разследването, доколкото е в състояние да разбере за какво става дума, разбира се, а що се отнася до премеждията по пътя, чувал ли си да има разбойник, който дотолкова си е загубил разсъдъка, че да се захваща с пътуващ кукловод?
Той беше прав, разбира се. Никой не закачаше кукловодите. Те носеха радост и смях на всички, както на разбойници, така и на войници, а и пътуваха под закрилата на повече божества, отколкото по-голямата част от жреците биха могли да призоват. Господарят Ли се обърна към Небесния господар и намигна:
— Освен това дъщерята на Йен Ших е прославена шаманка, независимо че е много млада. Защитен от кукловод и шаманка бих отишъл и до бърлогата на Трансцеденталната свиня. Що се отнася до самия разговор, ще почакаме и ще видим как ще се развият нещата. Естествено всичко зависи от това, дали Йен Ших ще се съгласи и дали дъщеря му ще тръгна с нас. Светецът кимна.
— Доведи ги да ги благословя, ако искат — каза той. — Също и Вол — добави светецът и кимна към мен. — Ти нямаш нужда от благословия, Као, защото отдавна съм решил, че Височайшият Джеда е запазил удоволствието да те благосливи лично за себе си. Ще го направи веднага щом успее да събере достатъчно мълнии.
На следващата сутрин, заедно със Зорницата и първия светлик, пред вратата на Небесния господар застанахме четирима. Петима, ако се брои и подаръкът.
Йен Ших изслуша много внимателно Господаря Ли и когато споменах животинките, които се разхождаха на воля в къщата на светеца, се замисли дали още едно животно би било подходящ подарък. Когато Господарят Ли го видя, реши, че наистина ще бъде добре дошло. Беше малка светлоока маймунка с копринено мека зеленикава козина, а аз никога не бях виждал толкова удивително интелигентно същество. Беше обучено да донася определени предмети по команда и да изтръгва три различни тона от пипата5, макар че го правеше много рязко. Освен това чудесно имитираше човешки жестове. Йен Ших държеше за ръка маймунката, облечена с малка туника и шапчица, и когато докосна челото си и попита: „Къде ти е възпитанието?“, тя се поклони изящно на светеца и той остана очарован.
— Йен Ших, значи, а? Веднъж съм те гледал, инкогнито разбира се, защото изпълняваше „Сламения Хонг“. Не съм се смял така, откакто абат Ну обърка един от новоизмислените церемониални съдове с нощното си гърне и след това миропомаза следовниците си със съдържанието на последното — каза щастливо Небесният господар. — А това е красивата ти дъщеря, така ли? Колко много си приличат кукловодите и шаманките! За ужас на теолозите. Ако се чувствам по-добре когато се върнете, искам да дойдете да си поговорим надълго и нашироко.