— Майка ви наистина е била много смела — отбеляза Мирей и се опита да си представи приятелката на абатисата, буйна революционерка, яхнала коня в нощта.
— Напомняте ми за нея — усмихна се Наполеон. — Само че аз се отплеснах. След провала на революцията ни Паоли бил заточен в Англия, старите корсикански благородници избрали баща ми да представлява острова ни във Версай. Това станало през 1782-ра — същата година, в която майка ни, Летиция, се запознала с абатисата на „Монглан“. Никога няма да забравя колко елегантна беше мама, как всички момчета ахваха пред красотата й, когато на връщане от Версай ни посети в Отон…
— Отон! — възкликна Мирей и замалко да преобърне халбата бира. — Бяхте ли в Отон по времето, когато монсеньор Талейран е бил епископ там?
— Не, станал е епископ, след като съм постъпил във военното училище в Бриен — отвърна той. — Той е велик държавник и ми се иска един ден да се запозная с него. Чел съм много за работата му с Томас Пейн44. Декларацията за правата на човека е един от най-изключителните документи на Френската революция…
— Разказвай нататък — сръчка брат си в ребрата Елиза. — Двете с госпожицата няма цяла нощ да слушаме за политика.
— Ще се постарая — обеща Наполеон и погледна сестра си. — Не знаем точно при какви обстоятелства Летиция се е запознала с абатисата. Известно ни е, че срещата им е била в „Сен Сир“. Сигурни сме, че майка ни е направила огромно впечатление на абатисата, защото след това тя винаги беше близо до семейството ни.
— Не сме богати, госпожице — обясни Елиза. — Още докато баща ни беше жив, парите изтичаха като вода между пръстите му. Абатисата на „Монглан“ плащаше обучението ми в „Сен Сир“ цели осем години.
— Тя трябва да е била доста близка с майка ви — отбеляза Мирей.
— Приятелството им бе специално — съгласи се Елиза. — Докато абатисата не замина от Франция, не минаваше и седмица, без двете да получат известие една от друга. Сама ще разберете, когато ви разкажа за мисията, която тя ми повери.
Минали са десет години, каза си Мирей, от срещата на тези две жени, толкова различни по произход. Едната е израснала на примитивен остров, сражавала се е редом със съпруга си в планините, родила е осем деца, докато другата, със знатно потекло и високообразована, се бе отдала на Бог. Каква ли връзка е имало между тях, за да повери абатисата тайната си на тази девойка. Когато са се видели за последен път, малката е била около дванайсет-тринайсетгодишна.
Елиза вече й обясняваше:
— Посланието, което абатисата ми повери, бе за мама. Толкова е тайно, че дори не посмяла да го напише. Трябва да го повторя едва когато я видя. По онова време нито абатисата, нито аз предполагахме, че ще изминат цели две дълги години, че революцията ще преобърне и живота ни, и всичките ни надежди да пътуваме. Страхувам се, защото не предадох съобщението по-рано — това може да се окаже от значение. Абатисата ми разказа, че има хора, които заговорничат да й отнемат съкровището, известно на малцина, а то е скрито в „Монглан“!
Гласът на Елиза се бе превърнал в шепот, въпреки че тримата бяха останали сами в кръчмата. Мирей се стараеше да не се издаде, ала сърцето й биеше толкова силно, че сигурно останалите двама чуваха ударите му.
— Беше дошла в „Сен Сир“, толкова близо до Париж — продължи Елиза, — за да научи кой се опитва да го открадне. За да защити съкровището, се наложило да го извади от абатството.
— И какво е това съкровище? — попита немощно Мирей. — Каза ли ви абатисата?
— Не — отвърна Наполеон вместо сестра си. Той наблюдаваше внимателно Мирей. Дългото му овално лице изглеждаше бледо на слабата светлина, която проблясваше по кестенявата коса. — Сигурен съм, че знаете легендите за абатствата в Баските планини. Във всяко едно от тях се пази свещена реликва. Според Кретиен дьо Троа45 Свещеният Граал бил скрит и в „Монсалва“46, и в Пиринеите…
— Госпожице — прекъсна го Елиза, — тъкмо затова исках да поговоря с вас. Когато ни казахте, че идвате от „Монглан“, реших, че ще хвърлите светлина върху тайната.
— Какво съобщение ви повери абатисата? — прошепна Мирей.
— През последния ден от престоя си в „Сен Сир“ — отвърна Елиза, като се приведе над масата, а пламъкът на свещта хвърли златист отблясък по кожата й, — абатисата ме повика в покоите си. „Елиза, започна тя, поверявам ти тайна мисия, като на осмото дете на Карло Бонапарт и Летиция Рамолино. Четирима от братята и сестрите ти са починали като деца; ти си първото момиче, останало живо. Затова си много специална. Кръстена си на велика владетелка, наричана Червената. Тя е създала знаменития град Куар, прочул се по-късно по цял свят. Трябва да отидеш при майка си и да й предадеш, че абатисата на «Монглан» е казала следното: «Елиса Червената се надигна — осмицата се завръща.» Това е всичко, но Летиция Рамолино ще разбере какво означава и какво трябва да направи!“
45
Кретиен дьо Троа — благородник и поет на служба при графовете на Шампания и Фландрия през XII век. — Б.пр.