Днес, за пръв път от десет дни, щеше да се появи в двора. Посрещна я личният й телохранител, който я придружи по коридорите на Зимния дворец между строените войници, минаха покрай прозорците, откъдето преди години наблюдаваше корабите си, поели по Нева, за да пресрещнат шведския флот, впуснал се в атака срещу Санкт Петербург. Докато вървеше, Екатерина обърна замислен поглед към прозореца.
В двора я очакваха пепелянките, които се наричаха дипломати и придворни. Всички заговорничеха срещу нея, обмисляха как да я свалят. Собственият й син Павел кроеше убийството й. Днес в Петербург пристигаше единственият човек, който можеше да я спаси, жената, държаща в ръце властта, която се изплъзваше на Екатерина със смъртта на Потьомкин. Тази сутрин в Санкт Петербург пристигаше най-старата й приятелка от детинство, Елен дьо Рок, абатиса на „Монглан“.
Уморена и изпълнена с досада след появата си в двора, Екатерина се оттегли в приемната си, облегната на ръката на последния си любовник Платон Зубов. Абатисата я чакаше в компанията на Валериан, брата на Платон. Тя се надигна, щом императрицата влезе, и забърза към нея, за да я прегърне.
Жизнена и жилава за възрастта си, слабата като тръстика абатиса пристъпи с грейнало от радост лице. Докато се прегръщаха, тя погледна Платон Зубов. Мъжът бе с небесносиньо палто и прилепнали бричове, така накичен с медали, та човек имаше чувството, че от тежестта им ще падне. Платон бе млад, с нежни женствени черти. Нямаше съмнение каква е ролята му в двора, а Екатерина милваше ръката му, докато разговаряше с абатисата.
— Елен — въздъхна тя. — Колко много пъти съм копняла да си до мен. Не мога да повярвам, че най-сетне си тук. Господ чу молитвите, избликнали от сърцето, и доведе старата ми приятелка.
Покани абатисата да се настани на удобен стол и се отпусна близо до нея. Платон и Валериан останаха прави зад двете жени.
— Трябва да празнуваме. Сигурно знаеш, че съм в траур и не мога да организирам тържество по случай пристигането ти. Предлагам ти днес да вечеряме заедно в покоите ми. Ще се посмеем, ще се позабавляваме и ще се престорим поне замалко, че отново сме момичета. Валериан, отвори ли виното, както наредих?
Мъжът кимна и се отдръпна към шкафа.
— Трябва да опиташ кларет, скъпа моя. Той е едно от най-скъпите съкровища в двора. Дени Дидро20 ми го донесе преди много години от Бордо. Ценя го почти колкото скъпоценните си камъни.
Валериан наля тъмночервеното вино в малки тумбести кристални чаши. Двете жени отпиха.
— Чудесно е — съгласи се абатисата и се усмихна на Екатерина. — Нито едно вино не може да се сравни с еликсира, който възроди старите ми кости, щом те видях отново, моя Фигхен.
Платон и Валериан се спогледаха при тази проява на фамилиарност. Галеното име на императрицата, кръстена София Анхалт-Цербски, бе Фигхен. Тъй като положението на Платон беше по-специално, той бе събрал смелост да й шепне в леглото „господарке на сърцето ми“, ала пред другите винаги се обръщаше към нея с „Ваше величество“, както я наричаха и собствените й деца. Колкото и да бе странно, императрицата не забеляза своеволието, което си позволи френската абатиса.
— Защо реши да останеш толкова дълго във Франция? — настоя Екатерина. — Надявах се, че като затвориш абатството, веднага да дойдеш в Русия. Дворът ми е пълен с твои сънародници изгнаници, които са тук, откакто кралят ви бе заловен във Варен по време на опита му за бягство и откакто собственият му народ го държи в плен. Франция е хидра с дванайсет хиляди глави, която в момента се е отдала на пълна анархия. Тази нация от обущари се опитва да преобърне естествения ред на нещата!
Абатисата не можеше да повярва, че високообразованата и либерална императрица говори по този начин. Във Франция в момента наистина бе опасно, ала не беше ли тъкмо Екатерина владетелката, която се сприятели с либералите Волтер и Дени Дидро, застъпници за класово равноправие, противници на войните за завладяване на нови територии?
— Не можах да тръгна веднага — отвърна абатисата. — Имах задължения… — Тя хвърли остър поглед към Платон Зубов, застанал зад стола на Екатерина, за да гали врата й. — Някои неща мога да обсъдя единствено с теб.
Екатерина погледна абатисата. След това небрежно махна с ръка.
— Валериан, двамата с Платон Александрович можете да ни оставите.
— Скъпа моя царице… — започна Платон Зубов с глас на хленчещо дете.
— Не се страхувай за безопасността ми, гълъбче — успокои го Екатерина и го погали по ръката, все още отпусната на рамото й. — С Елен се познаваме почти шейсет години. Не се притеснявай, че ще останем сами за няколко минути.
20
Дени Дидро (1713–1784) — френски философ и писател, ползвал се с уважението на руската императрица. — Б.пр.