Двамата с доктор Ойлер прекарахме дълго време заедно, след като преодолях първоначалната си свенливост. Двамата си допаднахме и той призна, че много му се искало да остана в двора в Берлин, да ме обучава по математика, област, в която съм имала големи заложби. Това, разбира се, бе невъзможно.
Той дори призна, че не харесва много император Фридрих. Причината за това бе основателна, но не се коренеше в повърхностните му познания по математика. През последната сутрин от престоя в Берлин Ойлер ми разкри причината.
— Моя малка приятелко — каза той, когато влязох в лабораторията в онова съдбовно утро, за да се сбогувам с него. Спомням си, че лъскаше някаква леща с копринения си шал, както правеше винаги, когато се опитваше да разреши някакъв проблем. — Има нещо, което искам да споделя с теб, преди да заминеш. През последните дни те наблюдавах много внимателно и съм убеден, че мога да ти се доверя. Думите ми, разбира се, ще поставят и двама ни в голяма опасност, ако разкриеш пред неподходящ човек казаното от мен.
Уверих доктор Ойлер, че ще опазя тайната му, ако се налага дори с живота си. За моя изненада той призна, че това няма да бъде необходимо.
— Млада си, не притежаваш власт и си жена — започна Ойлер. — Тъкмо за това Фридрих те е избрал за свое оръдие, което да насочи към огромна държава. Може би не знаеш, че през последните двайсет години тази шир е била управлявана главно от жени: отначало Екатерина Първа, вдовицата на Петър Велики, след нея Анна Ивановна, дъщерята на Иван; Анна от Мекленбург, регентка на сина Иван Шести, а в момента на престола е Елисавета Петровна, дъщерята на Петър. Ако тръгнеш по стъпките на тази традиция, ще се окажеш в голяма опасност. Слушах любезно учения и вече подозирах, че слънцето не е ослепило единствено окото му.
— Съществува тайно мъжко общество, чиято цел е да промени развитието на цивилизацията — обясняваше Ойлер. Седяхме в кабинета му, заобиколени от телескопи, микроскопи и прашни книги, пръснати безразборно по махагоновите маси, отрупани с най-различни хартии. — Въпросните мъже — продължи той — твърдят, че са учени и инженери, но в действителност са мистици. Ще ти кажа каквото знам за историята им, защото тази информация може да се окаже жизненоважна за теб.
През 1271 година английският принц Едуард, син на Хенри Трети, отпътувал към бреговете на Северна Африка, за да участва в кръстоносните походи. Акостирал в Акра, град близо до Йерусалим, съхранил безценно историческо наследство. Малко е известно за действията му там, знае се само, че е участвал в няколко битки и се е срещнал с предводителите на маврите мюсюлмани. На следващата година Едуард бил повикан да се прибере в Англия, тъй като баща му починал. При завръщането си бил коронясай за крал — Едуард Първи — и останалото ни е известно от историята. Онова, което не се знае, е, че от Африка той донесъл нещо със себе си.
— Какво? — Любопитството не ми даваше мира.
— Една голяма тайна, която тръгва още от зората на цивилизацията — отвърна Ойлер. — Има и още. При завръщането си Едуард създал мъжко общество, с членовете на което по всяка вероятност е споделил тайната. Почти нищо не е известно за тях, но можем да проследим някои от действията им. След като шотландците били покорени, става ясно, че обществото се разширило и в Шотландия, където известно време нещата затихнали. Когато в началото на нашия век якобинците избягали от Шотландия, те пренесли обществото и учението му във Франция. Великият френски поет Монтескьо бил привлечен в редиците на ордена по време на посещение в Англия и с негова помощ през 1734 година в Париж била създадена Loge des Sciences22. Четири години по-късно, преди да стане крал на Прусия, нашият Фридрих Велики бил приет в тайното общество в Брунсвик. През същата година папа Климент Дванайсети издал указ, с който забранявал съществуването на ордена, имащ вече свои последователи в Италия, Прусия, Австрия, Централна Англия, а също и във Франция. По това време обществото било толкова влиятелно, че парламентът на католическа Франция отказал да се подчини на папския указ.
— Защо ми разказвате тези неща? — попитах аз доктор Ойлер. — Дори да разбера какви са целите на тези мъже, какво общо имат те с мен? Какво мога да направя? Истина е, че се стремя към велики неща, но също така е истина, че съм все още дете.