Стигнали до покрайнините на селото, спрели каруцата си. Най-голямата сестра извадила плъстения камшик, ударила каруцата самоходка и тя се превърнала на още по-хубава сграда, отколкото по-раншната кула.
Палечко се разкрил пред баща си и го попитал:
— А къде е майка ми?
— От тъга по теб тя съвсем грохна.
Палечко взел най-голямата сестра и отишъл при бабичката. Девойката я ударила с плъстения камшик и бабичката се превърнала на млада жена.
Палечко завел родителите си в новия си дом. Сетне повикал глашатая и го накарал да съобщи на селото:
— Нека всеки стопанин вече сам да се грижи за гъските и телетата си!
Всички и до днес живеят в хубавия си дом.
Така, както нищо не сме видели от това, което разказахме, нека така да ни отминат всички напасти, всички болести! Нека и ние да бъдем така щастливи!