Първоначалното ми вълнение започна да се изпарява. Това ми приличаше на измама. Бях нащрек.
— За какво са ви толкова пари? — попитах.
— Бяхте достатъчно умен да откриете коя съм.
— Това и малолетен идиот може да разбере. Ако искате да останете анонимна, не карайте тоя ролс-ройс. Да не би някой да ви изнудва?
— Не е ваша работа. Наумила съм си да имам тези пари, но ми трябва вашата помощ и за това ще ви плати петдесет хиляди долара.
— Които не притежавате.
— Но с ваша помощ ще ги имам.
Тази работа ми харесваше все по-малко.
— Да говорим по същество. Какъв е вашият план?
— Моята заварена дъщеря ще бъде отвлечена — каза студено тя. — Откупът ще бъде петстотин хиляди долара. Вие ще получите десет процента от него. Ние двете ще си разделим останалото.
— А кой ще я отвлече?
— Ами никой. Одет ще замине някъде, а вие ще поискате откупа. Затова ми трябва вашата помощ. Вие ще бъдете заплашителният глас по телефона. Много е просто, но трябва да се изиграе добре. За телефонното обаждане и за прибирането на откупа ви предлагам петдесет хиляди долара.
Е, сега всичко ми стана ясно. Устата ми пресъхна.
Отвличането е углавно престъпление, което се наказва със смърт. Ако се заемех с тази работа, трябваше да пипам повече от внимателно. Похитителят отива право на електрическия стол.
Нейният план бе равностоен на извършено убийство — за такова нещо дават само смъртна присъда.
Трета глава
I
Малко черно облаче закри луната. За една-две минути морето изведнъж стана студено, плажът — тъмен и отблъскващ, после облачето отмина, водата отново бе сребриста, а брегът просветля.
Рея Малру ме гледаше.
— Няма друг начин да получим такава сума. Трябва да е отвличане. Само така ще накараме мъжа ми да прежали толкова пари. Всъщност е доста лесно. Остава само да обмислим подробностите.
— За отвличане дават смъртна присъда — казах. — Мислили ли сте за това?
— Нали никой няма да бъде отвлечен — отвърна тя и протегна напред дългите си изящни крака. — Ако стане беля, ще кажа истината на мъжа си и край.
Говореше убедително, като търговец, който се опитва да ми пробута фалшив персийски килим.
Но някъде в дъното на съзнанието ми беше мисълта за петдесетте хиляди долара. Може би, казах си аз, ако взема работата в ръцете си, ако сам обмисля подробностите, ще успея да пипна тези пари.
— Да не искате да кажете, че вашият съпруг просто ще се засмее, ще ви каже, че сте непослушни момиченца и край? Това, че за да ми даде откуп, съм му се обадил по телефона и съм му казал, че дъщеря му е отвлечена, няма да значи нищо за него. Ще го приеме като шега. Значи според вас той ще каже на полицията, че това е една хубава шегичка, измислена от жена му, с цел да му измъкне петстотин хиляди долара.
Последва дълга пауза, после тя каза:
— Вашият тон не ми харесва, мистър Барбър. Вие се държите нахално.
— Страшно съжалявам, но едно време бях репортер. Знам много по-добре от вас какво ще стане, ако някой отвлече дъщерята на Феликс Малру — всички вестници по света ще пишат за това с големи букви. Ще бъде нещо като случая Линдбърг2.
Тя се намести в шезлонга и аз видях как ръцете й се свиха в юмруци.
— Преувеличавате. Няма да позволя на съпруга си да намеси полицията. — Говореше рязко и нетърпеливо. — Ето какво ще стане: Одет ще изчезне. Вие ще позвъните на мъжа ми и ще му кажете, че е отвлечена и ще му бъде върната, ако плати петстотин хиляди долара. Той ще даде парите. Ще ги вземем и Одет ще се върне. Това е всичко.
— Искате да кажете, че се надявате да стане така.
Тя махна нетърпеливо.
— Знам, че така ще стане, мистър Барбър. Вие ми казахте, че сте готов да поемете риска, ако ви платя добре. Аз ви предлагам петдесет хиляди долара. Ако ви се виждат малко, кажете и аз ще намеря някой друг.
— Така ли? Не се самозалъгвайте. Доста ще се изпотите, докато намерите някой, дето ще се съгласи да свърши тая работа. Тя не ми харесва. Крие цял куп непредвидени опасности. Ами ако вашият мъж намеси полицията, каквото и да ми разправяте вие? Като се лепне полицията за нас и няма отърваване, докато не арестуват някой, и този някой може да бъда аз.
— Полицията няма да се намеси. Нали ви казах: — ще се оправя със съпруга си.
Помислих си за застаряващия милионер, който бавно умираше от рак. Може би вече бе загубил интерес към живота. Може би тя имаше достатъчно власт над него, за да го убеди да се раздели с петстотин хиляди долара без борба. Може би…
2
Чарлс Линдбърг (1902 — 1974) — прославен американски авиатор, осъществил през 1927 г. първият полет без кацане през Атлантическия океан. През същата година синът му е отвлечен, а след изплащането на откупа — убит. — Б.пр.