— Е, това е — завърши Фоли. — Може би ще успееш да намериш някой да допише финала, да убие лошите и да погребе добрите. Аз се провалих. Какво мога да кажа?
— Надявам се да си намериш нова работа — казах му.
— Като дърводелец на банциг? Става за Христос, но не и за мен. Ще си изплатя заема на месечни вноски.
— А какво да правя с това? — От финия прах в кабинета ми се кихаше.
— Напълни някоя възглавница. Или направи ферма за мравки.
— Все пак беше страхотен и дълъг роман.
— Да. Питам се как ли щеше да завърши.
— Ако някоя нощ се събудиш с отговора, обади ми се.
— Не си прави труда да чакаш. Сбогом.
И той си тръгна, като остави двете торби с гранулирания си опус магнум.
Влезе Елза.
— Какво ще правите с всичко това?
Кихнах веднъж, после още веднъж и още веднъж.
Бюрото беше празно. Прахолякът се понесе из въздуха.
Елза гледаше летящия опус.
— „Отнесени от вихъра“?
— Не. По-скоро Джек Керуак. „По пътя“.
Издухах носа си.
— Донеси метлата.