Добре че поне милиционерите дойдоха бързо и се държаха човешки. Единият разпитваше Таня, вторият оглеждаше колата и записваше в протокола повредите, а третият съобщаваше на всички постове особеностите на джипа нарушител. „Ще се опитаме, разбира се, да го потърсим, макар че шансовете не са големи. Виж, ако бяхте запомнили целия номер…“.
И в този момент… Не вярвайки на очите си, Таня направо се опули — дали не й се привижда от преживяванията и умората? От отсрещното платно, не спазвайки никакви правила, към мястото на аварията връхлетя шкодата. Същата онази, с благородния на вид шофьор, който така неблагородно се беше изпарил, оставяйки Таня сама.
Милиционерите, които се въртяха около пеженцето веднага заеха бойна стойка.
— Това пък що за фокуси са? — зловещо произнесе умореният капитан.
А младичкият лейтенант радостно потри ръце и възкликна:
— Белята си търси чичото!
— Това е… това е… — запелтечи Таня.
И в този момент от шкодата изскочи мъжът и възбудено жестикулирайки, се спусна към милиционерите. Извика:
— Засякох го! Той е пред ресторант „Вешняки“!
— Вашите документи — съвсем не на място строго рече лейтенантът.
— Вие… сте догонили онзи джип? — разбра и грейна Таня.
— Отначало го гоних, просто за да му видя номера. Запомних го: А 055 00 99. А после реших — кой знае, може пък сега да спрат някъде?! И както виждате, не сгреших — гордо рече шофьорът на шкодата.
— Той е свидетел! — обясни Таня. — Видя как джипът ме помете.
— Тогава давайте по-подробно — заповяда капитанът. — И за протокола.
— Ама трябва да ги хванете, а вие — протокола! — възмути се Таниният доброволен помощник. — Ще изчезнат! Ресторант „Вешняки“ е на две крачки оттук. По-бързо да тръгваме!
— Добре, ще проверим… — неохотно отвърна капитанът.
А Таня погледна шофьора на шкодата в очите (очите се оказаха зелени, с весели искрици) и тихо каза:
— Наистина не очаквах… Благодаря…
Той се усмихна и изведнъж попита:
— А знаете ли какво си помислих сега?
— За това, че сте герой ли? — подмаза се Таня.
— Не познахте — усмихна се отново собственикът на шкодата. — Съвсем друга и много странна мисъл ми дойде — какво ще отговаряме, когато ни питат: „Къде се запознахте?“
— Отговаряйте, че на улицата през нощта… — усмихна се и Таня.
И си помисли — каква интересна метаморфоза става с нея! Току-що й се струваше, че не й е останала капчица сили, направо да заспи тук — на асфалта. А сега не чувства никаква умора! И тя отново му се усмихна:
— Всъщност, ние все още не сме се запознали…
Той протегна ръка:
— Казвам се Макс Мезенцев.
— А аз съм Таня. Таня Садовникова.
Така пеженцето накрая направи едно добро дело — запозна Таня с нейния романтичен герой. Макар че… Макс, разбира се, не е съвсем герой. И отношенията им май не могат да се нарекат романтични. По-скоро приятелство с елементи на добър секс.
За ролята на принц Макс безусловно не беше подходящ. Във външността му нямаше нищо царствено. Родови имения и фамилни съкровища нямаше. Вместо мерцедес — съвременният бял кон — скучна шкода. Работата му — също съвсем обикновена — продава хладилници и друга битова техника на едро, на дребно… Разбира се — полезна работа, но скучна — да полудееш! И даже — о, ужас! — нито един аристократичен навик! Макс не играеше нито тенис, нито караше ски, нито пушеше пури, а и хобитата му бяха съвсем идиотски — обожаваше да се рови в колите (дивашки примитивизъм!), да разгадава шахматни етюди (пълна скука!) и да решава кръстословици (типично еснафско развлечение!). С една дума, никак не приличаше на предишните й ухажори — ярки, необикновени, но — в оставка.
Но именно с Макс в момента на Таня й беше добре както с никой друг. Добре, защото с него й беше спокойно и сигурно. И защото на него можеше да се разчита, като в онази история, когато я удари джипът и Макс й се притече на помощ. Но и освен това той имаше цял комплект редки за съвременния мъж качества. Таня (тя обичаше всичко да поставя на научна основа) даже списък си направи — весел, умен, по добър начин наивен, нормално образован и доста добре материално осигурен. И още един, много важен детайл — Макс винаги бе готов да те изслуша. Не просто така, формално, когато мъжете съчувствено кимат, а всъщност си мислят за нещо друго — а той действително вниква в проблемите ти. Ако става дума за счупен нокът — Макс й съчувства, ако се оплаква от разногласия с колегите си — я съветва как да регулира ситуацията, ако пък, да речем, нейното пеженце не ще да върви или кранът на чешмата капе — Макс, колкото и да е зает, ще дойде и ще ги поправи. Не всеки, между другото, даже принц, би се заел сериозно с твоите дотолкова объркани неща.