— Усмихваш се. Така е по-добре — похвали я Макс.
Той нежно я прегърна през раменете, поведе я през стаята и я сложи да седне, за да се събуе.
— Влизай, моя златна рибке!
И никакъв въпрос за това, което се е случило — вече бе изучил Таниния характер. Знаеше, че тя не може да търпи, когато още от прага я заразпитват.
— Пицата е готова, виното се изстудява. В кухнята ли ще ядем или в стаята?
Това също беше умно — Таня да избере. Ако вечерят в кухнята, където няма нито телевизор, нито DVD, значи ще обсъждат проблемите й още докато ядат. Но може да останат в хола и спокойно, под звуците на телевизора да изядат пицата, а към неприятния разговор да минат по време на чая.
— Първо ще хапнем. Може и в кухнята, но без въпроси. После ще ме съжаляваш. А може след това и да ти разкажа — свадливо каза Таня.
И си помисли: „Ама че съм нахална! Колкото повече ме глези Макс, толкова по-нагла ставам!“ Но от друга страна, как да не станеш нагла, като Макс е толкова всеотдаен? Каквото и да поискаш — масаж, кинопремиера или суши в два часа през нощта — всичко получаваш. И на свадливия тон с командорски нотки Макс никога не се обижда. Ето и сега спокойно каза:
— Тогава да вървим в кухнята! Ще съчетаем две в едно — и ще те нахраня, и ще те съжалявам.
Масата вече беше сложена, по мъжки маниер, съвсем прилично — и чинии, и ножове и вилици. Вярно, шпротите си бяха останали в консервената кутия, но пък тя бе сложена в порцеланова чиния. Макс дори хляба не беше забравил — цяла планина дебели филии, сякаш ще храни взвод изгладнели войници, а отгоре, върху купчината бе сложил украса — стръкче магданоз.
Таня отново не сдържа усмивката си. Грабна магданозчето, лапна го и изгука:
— Колко си смешен!
— Ето на, развали цялата композиция — упрекна я той.
Макс си върза престилка и се зае да реже пицата. Задачата се оказа доста сложна — ту маслина ще попадне под ножа и ще отхвръкне, като детска бомбичка, ту кашкавалът вместо да се разреже, се разтяга и разслоява на тънки жилки.
— Мъко моя! — въздъхна Таня.
Взе ножа от Макс и я наряза сама.
— Пицата е от най-висока класа. Със собствените си ръце съм я подобрил — похвали се Макс. — Долях й кетчуп, нарязах й кисели краставички…
Таня само разпери ръце от учудване:
— Направо си без грешка, няма що! Ама пицата е с риба тон, драги!
— Е и какво? — не разбра той.
— Ми рибата тон и киселите краставички са несъвместими! Помисли!
— Само опитай! Пръстите ще си оближеш! — продължаваше да се перчи той.
Таня сви рамене и я опита. Мдаа, вкусът е повече от странен. Смес от солено и много солено… Но всъщност, в такова съчетание има някакъв интересен нюанс…
— Е, как е? — нетърпеливо попита Макс.
— Доста екстремно…
Той й намигна:
— Но ти нали обичаш екстремното?!
Таня глътна още едно парченце. Не, ужасно солено е! А кисело-сладкия кетчуп направо ти сковава ченето…
Сякаш днес всички мъже са се наговорили! Пастрокът й я гощава с пикантно пиле по каталонски, любимият й с екстремна пица я мъчи. И гледай го ти, нахалникът, май чака тя да започне да го обсипва с комплименти!
Таня вече отвори уста, за да каже: „Не, скъпи, майстор готвач от тебе не става…“
Но изведнъж си премълча. Защото неочаквано разбра, че покрай приказките и дегустацията на Максовата пица, проблемът с откраднатия документ някак си беше отстъпил на заден план, някак си се бе притъпила остротата му… И животът вече не изглеждаше толкова ужасен, както сутринта, когато тя отвори сейфа, или както през деня, когато Валера я разпитваше…
— Ще се справим! — изведнъж не много на място каза тя.
Макс не се учуди на репликата й. Напротив, възприе я като нещо естествено и кимна:
— Разбира се, че ще се справим, Танечка!
— Аз тия гадове така ще ги подредя! — продължи тя.
— Ще ги подредиш — отново се съгласи той.
— Ще ги смажа! Ще ги унищожа! Ще ги разкъсам на парченца! — все повече се палеше Татяна.
Макс само се усмихваше и кимаше. А когато на Таня накрая взе да й преминава, попита:
— А какво всъщност се е случило?
И тогава Таня с облекчение отдръпна кисело-лютата пица и за втори път днес разказа за неприятностите си.
Макс я слушаше мълчаливо и само кимаше. Не правеше никакви коментари, но фирмената му усмивка гаснеше…