— Защо тогава е приел тази поръчка?!
— Ами точно затова! За да направи събеседването на Брячихин с психолога, да състави този злощастен психологически портрет… А после да го продаде на конкурентите.
— Но защо просто да не направи копие? Тогава Брячихин можеше и изобщо да не разбере!
— Нали ти казах — в някои случаи оригиналът се цени повече.
— Според мен е прекалено сложно… — продължаваше да не се съгласява Таня.
— Все пак постарай се да разбереш в какви отношения са Прокудин и твоят Андрей Фьодорович — посъветва я Макс.
— Добре — неохотно се съгласи тя. — Естествено, че няма да се занимавам да разбирам каквото и да било, но на Валерочка ще кажа версията ти. Нека той провери.
Внезапно тя почувства, че е ужасно уморена. Цял ден я бяха мъчили. Първо шефът й крещя. После Валера я съсипа с многочасовите си въпроси. А сега и Макс си строи версиите и никак не я жали… Очите й се напълниха със сълзи.
Умният Макс веднага усети настроението й и следователският хъс мигновено угасна в очите му. Той стана, отново я прегърна, отново я остави да се сгуши на гърдите му… И тихо каза:
— Не съм прав, Таня.
— Защо? — прошепна тя.
— Защото излишно говорим за това…
Той грижовно я вдигна на ръце.
— Да вървим, моето момиче, ще те сложа в леглото! И ще поседя до теб и ще те милвам…
Таня благодарно потри буза в брадата му и измърка:
— А може ли не само да ме милваш?
Устните й намериха неговите и тя се нахвърли — жадно, яростно, сякаш за последно. Макс отвърна на целувката й и Таня, пропадайки в прегръдките на страстта, си помисли: „Да вървят по дяволите всички тия Брячихини и Теплицини! Не искам дори да мисля за тях!“
Таня
Вторник, сутринта
Както винаги нощта с Макс беше хубава. Ранното утро също мина разкошно — кафе в леглото, топли кифлички, нежни думи, горещи целувки… А след закуската Макс поглези Таня с любимия й каприз — да й разреше косите деликатно, но качествено, като фризьор от най-елитен салон. Лошото беше, че Таня вече нямаше време да се прибере, за да се преоблече, затова трябваше да отиде в офиса с вчерашните си дрехи. Признак на лош вкус е разбира се, но какво да се прави? Ризите на Макс са й големи и стават единствено за ролята на халат, а дрехи при любовника си Таня не оставяше. Да държиш свои вещи при мъж е най-прекият път да попаднеш под негова зависимост, а тя не искаше да зависи от никого, даже от милия Макс.
„Наташка сигурно ще ме ухапе, че съм с вчерашните дрехи… И Тьомка ще ме пита, уж между другото, но така хитричко: «Не сте си спали вкъщи, нали, Татяна Валериевна?». А и Теплицин ще забележи, той винаги забелязва как е облечена… Е, хубаво, де… Ще се пошегувам някак си и ще се отърва…“.
… Само че днес никой не започна да се шегува с Таня. В „Петата власт“ всички я посрещнаха студено. Както никога досега охранителят на входа дори не й се усмихна и й поиска пропуска, сякаш я виждаше за първи път. Андрей Фьодорович, с когото се сблъска в коридора, гледаше покрай нея и я поздрави през зъби. А Мишка Колпин пък обратното — зяпаше я с любопитство и с очаквателен поглед… Сигурно така гледа колекционерът на пеперуди, когато се кани да забоде поредния си екземпляр.
„Всички се държат така, сякаш имам хонконгски грип“ — ядоса се Таня.
Няма нужда да си Касандра, за да се сетиш, че слухът вече се е разнесъл из агенцията. Ясно е, че никой още не знае детайлите, но същността е очевидна — госпожица творческият директор (предизвикателно успяла, неприлично красива, прекалено самоуверена) най-сетне се е издънила.
Даже Наташка, чиято професия поне я задължава да бъде винаги невъзмутима, не се държа безстрастно. Едва Таня стъпи на прага, секретарката, която никога не бе ставала при появяването й, моментално скочи, изпъна се и запелтечи:
— Здравейте, Татяна Валериевна… Радвам се да ви видя… Може би имате нужда от нещо?
— Както обикновено — кафе и списъка с обажданията — подхвърли Таня като влизаше в кабинета си.
Меденият съчувстващ глас на секретарката я засегна повече, отколкото неприкритата студенина на Теплицин.
Таня влезе в любимия си по-рано кабинет с коженото кресло, автоматично изпълни всекидневния ритуал — включи компютъра, извади от чантата си тефтера, отвори го на страницата с днешните задачи… и разбра, че работата й — така привична и интересна — тази сутрин никак не я вълнува. Беше й все едно че новият джиесем оператор именно днес бе обещал да даде отговор дали са съгласни да поръчат реклама в „Петата власт“. И как върви работата по новата марка бисквити — вече й беше все едно. А пък да мисли как да кандърдисва несговорчивите клиенти от колбасарския завод, които отхвърлят вече трета рекламна концепция, изобщо не бе в състояние…