— Смяташ ли?
Плешивият за момент остави лъжицата.
— Ние не сме Америка и не сме Англия. Компроматът вече на никого не е интересен — нито на самите политици, нито на обикновените хора. Освен може би на журналистите. И то по навик. На народа му е все тая за политиците. И за това, което правят с парите в офшорките, и за това с кого се търкалят в леглото. На народа му е интересно друго — с кого спи любимият певец или певица. А за твоя Брячихин на читателите на вестници им е все едно. Така че в последно време дори журналистите се отнасят все по-студено и по-студено към компромати от високите ешелони.
Ходасевич внимателно гледаше и слушаше събеседника си, а той продължаваше да нарежда:
— Ето, сам помисли — изведнъж да съобщят, че например нашият премиер някога бил откраднал милион долара. Или че спи със секретарката си. И какво? Някого ще развълнува ли това? Или пък премиерът ще си подаде оставката? Друг път! На всички им е през оная работа!
След като изрече този горещ монолог, плешивият, без да чака реакцията на Ходасевич, отново се захвана с лагмана, сякаш искаше да навакса пропуснатото.
— Значи, търся не там… — сякаш на себе си, замислено каза полковникът.
— А какво търсиш всъщност? — невинно, като че ли между другото попита Вадимич.
— Не се натоварвай излишно — намръщи се Валерий Петрович. — Или, както казва моята заварена дъщеря, не се хаби!
— Добре, няма да те разпитвам за нищо — рече събеседникът му, като наливаше за трети път в чашите. — Но моят бос не само не би устроил някакви спецоперации, той и пукната пара не би дал за компромат срещу Брячихин. Това ти го казвам с болшевишка прямота. Като другар на другар. И като бивш чекист на бивш чекист.
— Какво пък, и това ми стига! — отвърна Ходасевич.
Те се чукнаха и полковникът също се зае с лагмана.
— А знаеш ли, Валерий Петрович — усмихна се плешивият, оставяйки празното супниче от гъстата узбекска супа, — всъщност яденето ще платя аз.
— И защо така? Съжали бедния пенсионер ли?
— Не.
— А защо така изведнъж?
— Защото ти май ми даде повече информация, отколкото аз на теб.
— Тоест? — учуди се Ходасевич.
Сътрапезникът му сви рамене.
— Ами сега знам, че някой е изнамерил компромат срещу депутата Брячихин.
Таня
В същото това време
Вторник, вечерта
Саламът е хубав, когато го ядеш (ако разбира се е качествен). А да го рекламираш, е истинска мъка. Особено, ако клиентът е такава гадна твар като колбасния магнат. Хич не им провървя с клиента — инатлив, надменен, а най-големият кошмар е, че не знае какво всъщност иска. Само повтаря: „Искам гениална реклама!“, а как си я представя тая гениалност, никой, освен безмълвните салами, не знае…
И какви ли не концепции вече не му измисляха на колбасния олигарх — и продавачи с белоснежни капи му предлагаха, и сладка двойка, която си гука, че „най-добрият секс — това е шпеков салам“, и нахално куче крадец, което всяка вечер лишаваше стопанина си от вечеря… А клиентът като с навита пружина, повтаря: „Не става. Няма слюноотделяне.“
Да беше си сама господарка, Таня отдавна би отказала на несговорчивия клиент. Да върви на други да къса нервите. Но уви, над нея стоеше шефът й — Андрей Фьодорович, а на него колбасарят му харесваше. По-точно не самият той, а огромният му рекламен бюджет.
„Таня, ти трябва да го довършиш — повтаря шефът. — Поръчката е златна, после цяла година можем да не мислим за нови клиенти!“. И какво да му отговори? Че интуицията й подсказва, че колкото и да се пънат, с този клиент нищо няма да излезе? Но нима мъжете някога са се вслушвали в женската интуиция?…
… Така че ще се наложи да се изкачат на поредната голгота и да проведат четвъртата вече презентация на колбасарската концепция. (Клиентът между другото патетично предупреди: „Това е последният ви шанс!“).
Разработвайки поредния вариант на концепцията, Таня и другите й колеги се отказаха от традиционните рекламни решения. Никакви семейни вечери, весели продавачи и белозъби домакини. Решиха да добавят към злощастните колбаси великосветски антураж. Нарисуваха следната схема: дворец, прием в мраморната зала, фина дама с коктейлна рокля, сребърни прибори, чиния от колекционерски порцелан… и върху нея колбаси.