— Много просто е… — кимна клиентът. — Неоригинално, сиво, вторично, мизерно. Вие не сте се справили със задачата.
… Случвало й се беше в такива минути, когато с една кратка дума се зачертаваха цели нощи на размишления и седмици работа, очите й да се напълнят със сълзи и на клиентите, а сред тях често се срещаха истински садисти, това много им харесваше. Ето и сега, колбасарят очаква, че тя ще се зачерви или пребледнее, ще й затреперят устните, ще започне да мънка…
Но сега, когато и без това нервите й бяха на границата на срива, Таня изведнъж злобно помисли: „Ще имаш да вземаш!“
Тя равнодушно сви рамене и спокойно каза:
— Ваша работа.
За първи път колбасарят леко се обърка. А Таня затвори тефтера си, в който попоглеждаше по време на вдъхновената си реч, и завърши:
— Мисля, че не можахме да се сработим. Какво пък, обърнете се към друга агенция. Всичко хубаво.
И тръгна към изхода от залата за преговори, а по пътя с удоволствие поглеждаше в огледалния таван, където се отразяваше шашнатата физиономия на главния колбасар. „Не си свикнал май на ТЕБЕ да отказват — злорадо помисли Таня. — Разбира се, много по-приятно е, когато ти пращаш другите по дяволите!“.
— Татяна Валериевна! — чу се гласът на колбасаря.
„Я виж ти! Дори бащиното ми име си спомни! Или лакеите ти го подсказаха?“.
Таня направи една секунда пауза и едва тогава се обърна. Студено попита:
— Забравихте ли нещо?
— Мога да ви дам още един шанс… — милостиво съобщи отхвърленият клиент. — Вярно, че се разбрахме, това да бъде последният ви опит, но, хайде, от мен да мине, опитайте още веднъж. Нека има още една концепция и още една среща — и тогава може пък да ме убедите?
Таня огледа колбасаря с втренчен поглед, оглеждаше го така, както преди минути той нея — от носовете на лачените обувки до старателно зализаната плешивина. А после се усмихна и с наслада отвърна:
— Не.
Той май дори не разбра. Тъпо повтори:
— Не?
— Не. Повече никакви концепции и никакви срещи! — отряза го тя.
— Мога ли да узная причината за подобна твърдост? — клиентът вече се бе взел в ръце и я измери с неприкрита злоба.
— Можете — спокойно отвърна тя. — Причините са две. Първо, вие сами не знаете каква реклама искате. И второ, прекалено ви харесва вие да се разпореждате със съдбите на хората. А аз не искам моята съдба да зависи от човек като вас.
И отново се обърна и продължи към изхода. Този път колбасарят не я спря. В огледалния таван Таня видя как той, почервенял от гняв, грабва джиесема си. И вече излизайки от вратата, чу как той крещи в слушалката:
— Теплицин, твойта кожа! Що за усойница ми натресе?!
„Да, кариерата ми се руши пред очите ми“ — меланхолично си помисли Таня.
Тя хлопна зад себе си вратата, убеди се, че никой не я вижда и изхлипа. Тоя кутсуз я преследва! В понеделник изчезна злощастната характеристика, във вторник — пълен колбасен провал… То поне да беше единствено пропаднала проклетата поръчка, това в рекламата си е в реда на нещата, но отгоре на всичко тя сама се натопи — така ядоса клиента, че той, мръсникът, веднага се обади на Теплицин. И съдейки по всичко, разговорът им ще бъде доста нелицеприятен. Накрая, естествено, и двамата ще стигнат до заключението, че за всичко е виновна жена — тоест тя, Татяна. Нататък няма нужда да си Ванга, за да предскажеш какво ще стане — сега тя ще се върне в кабинета си, а максимум след пет минути ще се появи разяреният шеф. И тогава направо може да се викне филолог с диктофон, за да запише всички обвинения, избълвани по адрес на Таня, и да може той да защити дисертацията си по унищожителни епитети и то по ненормативна лексика…
„Не, няма да издържа — малодушно си помисли Таня. — Колко може да търпи човек така да го навикват всички и така да го унижават!“. Тя с отвращение си представи картината — сините мълнии в очите на шефа, нервното пукане на пръстите му, горчивите обидни думи — и се ужаси…
И тогава й дойде една мисъл — да се прибере вкъщи! Незабавно! Сега бързо ще отскочи до кабинета си, ще си вземе чантата и — беж! Далеч оттук! Разбира се, постъпката й е нелогична и малодушна. Утре ще си плаща не само заради това, че е „изпуснала поръчката и е нагрубила клиента“, но и за позорното бягство… Но нали това ще стане едва утре!
Гардът на входа я изгледа с недоумение. Учудено я попита:
— Татяна Валериевна! Пък аз си мислех, че сега върви презентацията на колбасите!