— Всичко ще се оправи! — утеши Таня колицата си, а заедно с нея и себе си, и с наслада се отпусна върху седалката от кремава кожа.
Видът на новичката и със специални екстри тойотичка, както винаги й оправи настроението. Таня нежно погали колата по клаксона и й прошепна:
— Хубавицата ми! Страшилище на московските улици…
При тези думи тя винаги включваше аварийните светлини и се създаваше впечатлението, че тойотата й намига вместо поздрав.
— Суперколица! Приятелко моя! Само ти ми остана…
Таня запали, с наслада даде газ и се отскубна от миналото, от предалата я „Пета власт“, към волните градски улици…
Първи, аз съм седми! Тя тръгна. Движи се в посока ни „Котелническая“ крайбрежна улица. Май че бърза — скоростта й е около сто. Как ме разбра? Приемам…
Тойотата помагаше на Таня повече от всякакво успокоително. Защо да пие хапове, когато има друго средство — да отвори прозорците, да натисне газта, с наслада да чуе как под капака бръмчи мощният двигател, а през прозорците блъска и свири лудият вятър… И ето, стрелката на километража вече танцува на сто и двайсет, от всичките осем колони дъни групата „Рамщайн“, и само симпатягата с лексуса — единствено той можа да я настигне, макар на светофара тя да стартира в редица от шест коли — й маха с ръка с напразната надежда да й изпроси телефона… И ходът на мислите й е толкова стремителен, колкото и ходът на колата. Гадно е, разбира се, когато те уволняват фактически дисциплинарно. Но от друга страна тя си е, както и преди, млада, здрава и красива. И с бистър ум, който не могат да й вземат. И от глад няма да умре — има си спестени цели четири „зелени“ хиляди. Не е кой знае какъв капитал, пък и Таня ги беше вече нагласила — планираше с тези пари да замине за Австралия, да гледа нашите в турнира „Australian Open“. Но щом животът й се нарежда така нелепо, ще мине и без Зеления континент. Пък и до януари, когато е първият за сезона турнир от Големия шлем, е още далече. Може би дотогава ще си намери нова работа. С такава заплата, че да лети до Австралия не по икономичната тарифа, а в първа класа, и да гледа тенисистите във VIP-ложа!
„Всъщност, нищо страшно не се е случило. Голяма работа, уволнили са ме! Сигурно всеки човек поне веднъж го уволняват отнякъде. Вярно, че мен ме изхвърлиха със скандал. И сега ще гръмне в рекламните среди, Андрей Фьодорович ще се постарае за това. Но аз пък да не съм овца безсловесна! Аз също ще намеря с какво да му отговоря! В края на краищата характеристиката на Брячихин изчезна от неговата агенция, а не от моята! Така че е виновен той, а аз съм само невинно пострадалата страна. На мен, напротив, всички ще ми съчувстват!“.
Остатъците от здрав разум, именно остатъците, защото когато летиш със скорост сто и двайсет, здравият разум спи, подсказваха на Таня, че логика в размишленията й няма никаква! Но когато навън е нощ, когато хвърчиш с бясна скорост, а всички коли — съперници в ралито — са останали далеч зад теб, така не ти се ще да мислиш, че животът ти е свършен, а ти се струва, че всичко е пред теб!
Първи, аз съм седми! Тя сви по „Шосето на Ентусиастите“. В момента минава кръстовището при метростанция „Авиамоторна“. Скоростта й е повече от сто и двайсет. Как ме разбра? Приемам…
„Шосето на Ентусиастите“ не е най-доброто място за разходки. Пълно е със заводи, сервизи за смяна на гуми и полуумрели научни институти. Тук дори денем има малко минувачи, а пък нощем направо няма никой, мъртво място. Нито позакъснял кучкар, нито влюбени двойки, нито пияни младежки компании. Само колите се носят, стараят се по-бързичко да отминат бездушните редици тръби. Даже пътната милиция — и тя не обича „Шосето на Ентусиастите“. На кого ще му е приятно да размахва раираната палка в обкръжението на мрачни заводски сгради? Пътните милиционери са естети и предпочитат да се стаят в засада например на Главната алея на Измайловския парк, където пътят е заобиколен от гора и пролетно време там пеят славеи… Така че при гарантираното отсъствие на радари по „Шосето на Ентусиастите“ Таня летеше, колкото й душа иска — за тойотата сто и двайсет изобщо не е никаква скорост.
Впрочем, макар тя да караше с превишена скорост, останалите правила не нарушаваше, въпреки че изкушения имаше практически на всеки светофар. Но в Русия шофьорите не са цивилизовани. Щом видят, че до тях спира хубава блондинка с нова чужда кола и веднага търсят да я предизвикат на състезание. Особено пристигналите от Кавказ. Естествено, те не могат да задминат тойотата и затова използват забранени начини. Когато Таня започне да спира на жълто, пишман шофьорите напротив, натискат газта и триумфално се юрват на чисто червено. И идиотите се чувстват победители!