Охранителят взе банкнотите, обаче не бързаше да вдига бариерата. Обиколи тойотата, разгледа окървавения младеж и изкоментира:
— Хубаво си го джаснала…
— Аз сега така ще ти джасна бариерата, че ще иде по дяволите! — заплаши го Таня.
— Даа, да джаскаш явно много те бива — нагло рече гардът. И викна на партньора си:
— Митка, отвори!
Минавайки най-сетне покрай поста на охраната, Таня успя да зърне в огледалото за обратно виждане, че охранителят нещо записва в тефтер. Сигурно номера на колата й. Впрочем, това я вълнуваше много по-малко, отколкото ранения на седалката, който съвсем се влошаваше — започна да диша тежко, със свистене, а пръстите му драскаха кожата на гърдите, сякаш се опитваха да я махнат и да пуснат въздух в дробовете…
Таня възможно най-бързо стигна до приемното отделение и качи тойотата на рампата, по която влизаха колите на „Бърза помощ“. Пред входа пушеха двама мъже със зелени операционни дрехи. Таня се хвърли към тях. Спокойно да обясни какво се е случило тя вече нямаше нито сили, нито нерви, затова просто се примоли:
— Моля ви! Помогнете! По-бързо!
Ако и тия сега започнат да крънкат пари и да й се подиграват, тя просто няма да издържи. Ще извади изпод седалката щангата и поне ще изпотроши стъклата в приемното. Пастрокът й някога й беше казал, че голямото престъпление поглъща малкото, така че да троши стъклата тя има пълното право — все едно, ще я съдят за убийство по непредпазливост или като минимум — за причиняване на тежки телесни…
Но мъжете със зелени дрехи не започнаха да й се подиграват. Без да бързат, лениво, пушейки, те се приближиха към тойотата. Затова пък щом видяха в какво състояние е младежът, веднага се засуетиха, хвърлиха недопушените цигари и единият нареди на другия:
— Носилка! Бързо!
И хвана ръката на ранения, за да види пулса му, като едновременно изстрелваше въпроси към Таня:
— Какъв ви е той? Къде са го блъснали?… Кога е станало това?
Изкушението да излъже, че просто е докарала човек, лежащ на пътя, Таня потисна… Все едно лъжата ще е съшита с бели конци, щом като тойотата има огънат капак, счупен фар и спукано предно стъкло… По-рано трябваше да вземе решение — например, просто да изостави ранения на пътя и да си замине. Тогава още можеше да има шанс да се отърве. Друга работа беше, че тя никога не би постъпила така. А сега вече няма никаква полза да измисля легенди.
Таня вдиша повечко въздух в дробовете си и завърши фразата:
— Аз го блъснах. С колата. Горе-долу преди половин час.
Лекарят, който в това време светеше в очите на болния с фенерче, реагира странно:
— Браво!
— Какво? — не разбра Таня.
— Браво, казвам, че не си го зарязала. Че си го докарала тук.
Той за секунда се откъсна от пациента си, внимателно погледна Таня и неочаквано каза:
— Сега не ти се пише нищо добро. Но въпреки това знай, че с такива като теб, трябва да се гордеем.
— Благодаря, разбира се… — изломоти Таня. И не се сдържа и изхлипа: — Само че с какво да се гордея? Не го видях… Даже не разбрах откъде се взе на пътя… А шофьорът е длъжен да вижда всичко…
— Как се казваш? — изведнъж попита лекарят.
— Таня.
— Танюшка, значи — топло се усмихна той. — Та ето какво ще ти кажа, Танюшка…
Но не успя да довърши, защото от приемното най-сетне се появиха санитари с носилка, лекар, медицинска сестра… Около ранения се вдигна типичната болнична суматоха. Качваха го на носилка, едновременно му мереха кръвното, слагаха му система… „Прилича на черепно-мозъчна… не е изключен вътрешен кръвоизлив… Пулсът прекъсва…“.
На Таня, която стоеше отстрани никой не обръщаше внимание. И ето вече носилката с младежа със светли къдрици изчезна в недрата на приемното отделение, припрените стъпки на медиците се стопиха в дълбочината на коридора, а от прозореца се показа умореният пазач и беззлобно изруга:
— Ало! Момиче! Я си махни бричката от входа! Тука е само за „Бързата помощ“, к‘во си се разположила!…
Таня послушно се качи в тойотата, махна се от входа и паркира до стената на приемното отделение. Честно казано, тя очакваше всеки момент някой да дойде при нея. Поне някоя администраторка с поток от въпроси и с леденото резюме: „Длъжна да съм да извикам милиция!“. Или направо самата милиция. И Таня вече се примири, че без мъчителен многочасов разпит работата няма да се размине. По-вероятно е да я арестуват, за няколко дни със сигурност, докато пастрокът й не успее да уреди да я пуснат под гаранция.