„И много на място възниква въпросът: има ли граници търпението на Валера? Да бях на неговото място, отдавна да съм пратила по дяволите такава заварена дъщеря. Щях да й кажа: Омръзнаха ми вечните ти проблеми! Край! Стига! Щом не умееш да живееш като хората — сега се оправяй сама!“.
Тя въздъхна и набра телефона на Валерий Петрович. Седем, осем, девет дълги сигнала… Колко странно! Валера, верен на комитетската си закалка, никога не изключваше телефона си нощем. За разлика, да кажем, от Таня, която го правеше, когато искаше да се наспи на спокойствие. Значи, наистина го няма вкъщи. Но къде може да се е дянал в дванайсет и половина през нощта?
Натисна червеното копче и набра номера на мобилния му телефон. Но и там никой не отговори. Без нито един сигнал веднага се включи механичният глас: „Апаратът на абоната не е включен или се намира извън обхват.“ „Изключен“ — такова нещо изобщо не се е случвало с Валера. А „извън обхвата“ значи, че Валера вероятно е в метрото. Интересно къде пътува толкова късно?
„Много добре даже, че не можах да се свържа“ — малодушно се зарадва Таня. Тя не знаеше съзнателно ли или подсъзнателно, но много й се искаше да отдалечи момента, в който ще трябва да му разказва за поредния си проблем и да го моли — за кой ли път! — за помощ.
И какво да прави сега, точно сега? Щом като милицията не идва за нея, тя ли да отиде в милицията? Или първо да влезе в приемното и да попита каква е диагнозата и прогнозата за пациента?
Никакво решение не успя да вземе, защото видя как от приемното отделение излезе одевешният доктор, същият онзи, който й каза „Браво!“. Докторът късогледо присви очи под ярката лампа на входа на болницата, огледа се… После видя Танината тойота и с бърза крачка се запъти към нея. Свойски, без да иска разрешение, седна на предната седалка. Нареди й:
— Карай, бързо.
— Но…
— Бързо, казах! — повтори той.
В тона му имаше нещо странно и притегателно — едновременно и твърдост, и съчувствие, и даже ласка… Таня учудено го погледна, но нищо не попита. Просто тръгна с тойотата.
— Направо и надясно — заповяда докторът.
Таня мина по добре поддържана широка алея и сви в тесен страничен път. Той се оказа много гаден — само коренища, буци и запуснат парк със стърчащи клони на дърветата… Новичката тойота беше за тях добре дошла, само гледаха как да я одерат от всички страни.
— Ако продължаваме направо, отиваме към моргата — информира я докторът. — А тук свий наляво.
Таня отново го послуша. Пътят стана още по-отвратителен, цялото й внимание беше съсредоточено да избегне поредната тухла или да не падне в някоя дупка. Но Таня все пак успяваше да попоглежда и доктора. Какъв странен мъж! Интересно, накъде ли я води? Впрочем, явно не в милицията, а това вече е добре.
— Тук не бързай — продължи да командва докторът. — Хич не бързай, тук не помня…
Той яростно свиваше очи и напрегнато се вглеждаше в тъмнината.
— Че как лекувате хората като нищо не виждате! — измърмори Таня.
И веднага се упрекна за невъздържания си език. Колкото и да се занимава със самоусъвършенстване — въпреки това все ще изтърси нещо такова!
Но докторът не се обиди на репликата й, само обясни:
— Забравих си очилата в кабинета… Ето тук. Стоп, спирай!
Таня се подчини. Тойотата спря пред задънена ограда.
Между ръждясалите колове се виждаха изкривените от времето крила на порта.
— Спирачна течност имаш ли? — попита докторът.
— Трябва да имам, защо ви е? — Таня го погледна с все по-нарастващ интерес. Що за мъж е този? Какво иска, интересно? Защо я изкара през задния двор навън?
В това време докторът извади от джоба си връзка ключове, всеки с бележка. С ловки пръсти ги прехвърли и отдели един, който показа на Таня:
— Ето го. Резервен изход номер две. Само се страхувам, че ключалката е ръждясала. Да вървим, ще ми помогнеш.
Таня с учудване се взря в доктора:
— Искате да изляза оттук?
— Ами да! — раздразнено отвърна той.
— Защо?
— Защото в болницата нямаш повече работа.
— Тогава щях да си тръгна! През главния вход — Таня все още не разбираше.
— Да, да, ще си тръгнеш! Не ги знам аз нашите охранители! Какви гадняри са… Сигурно са забелязали, че колата ти е с повреди и ще почнат да ти искат пари. Или вече са почнали? Познах ли?