— Вчера през нощта блъснах човек с колата… — въздъхна Таня.
И му разказа. Сухо, без емоции, но с всички подробности. Как си е карала, и как под колелата й се е хвърлил един младеж… И как се изплашила, че ще умре в ръцете й, не изчакала милицията и го закарала в болницата…
Валерий Петрович не я обвини в нищо, само въздъхна така тежко, че на Таня й се сви сърцето.
— Още вчера исках да ти разкажа… Цяла вечер ти звънях — измърмори Таня. — Но телефоните ти не отговаряха…
— Бях зает — сухо отвърна Валера.
Къде е бил, разбира се, не й обясни.
— И какво да правя сега? — жално попита Таня.
— Учи правилника за движение по пътищата! — отряза я пастрокът й. — Разбираш ли изобщо какво означава твоята самонадеяност? Защо не си извикала „Бърза помощ“ и милицията, а си си заминала?
— Аз спасих човека… — неуверено каза Таня.
— Това е хубаво, че си го спасила. Но как ще докажеш сега, че си пътувала с позволена скорост? А че пешеходецът е изскочил неочаквано? И че не си го блъснала на зебрата?
Таня потиснато мълчеше. Тонът на Валера беше дотолкова леден, че тя дори се страхуваше да попита — какво да прави сега?
Обаче успя да изхлипа:
— Валерочка, помогни ми! Моля те…
Валерий Петрович мълчеше.
„Нима ще ми каже: Толкова си ми омръзнала вече! Прави каквото искаш!“.
— Моля те, Валерочка… — жално изпя Таня. — Толкова ме е страх!…
Макар че, ако трябва да бъдем честни, в този момент никак не я беше страх. Настроението й разбира се беше под нулата, но щом като през нощта не я потърсиха от милицията, може би ще й се размине? При това Наказателният кодекс сега е нов, подобрен. Казват, че към такива като нея, не закоравели престъпници, не рецидивисти, сега се отнасят снизходително…
— Така се страхувам! — повтори тя. — И изобщо не знам какво да правя… И свят ми се вие…
— Само недей да ми хленчиш — все така сухо каза Валера. Помисли още секунда и взе решение: — Вземи едно такси и ела при мен.
— Още сега ли? — на Таня й просветна пред очите. — Благодаря, Валерочка, идвам! А защо с такси?… С тойотата всичко е окей, само фарът е счупен и предното стъкло е спукано…
— Това не стига ли? — пастрокът й дори не се опита да скрие раздразнението си.
— Че какво толкова? Това не влияе на ходовите й качества.
— Не мога да те позная, Татяна — тежко каза Валера. — Май се гордееш, че си умна…
— Но аз наистина не разбирам — изхленчи тя.
Валера въздъхна:
— Тогава обяснявам, фарът, казваш, е счупен? И предното стъкло е спукано? Дори за мен, човекът, който е далеч от автомобилите, повредите са характерни. Милицията ще те спре още на първата улица. И какво ще им кажеш?
— Ох, да… — сепна се Таня. — Какъв си ми умничък, Валерочка! Разбира се, че още сега ще скрия колата в гаража!
— Това трябваше да го направиш още вчера — продължи да я кастри Валера.
„Ура! Той ще ми помогне! Ура!“ — вътрешно ликуваше Таня и благодарно възкликна:
— Ти си ми най-добричкият, най-чудесният, най-дебеличкият дебеланко в цяла Москва!
Валерий Петрович игнорира потока от съмнителни комплименти. Студено каза:
— Чакам те след час.
Таня натисна червеното копче и като се стараеше да не забелязва, че краката й все така треперят, а главата й се върти, затърча из стаята. Едновременно оправяше и се обличаше, гримираше се и решаваше текущите задачи. Обади се на майка си, излъга я, че заминава в командировка. Иначе майка й така можеше да сгафи… Тя много обичаше да се обажда в „Петата власт“ и да чува как Наташка почтително казва: „Една минутка. Ще видя дали Татяна Валериевна може да се обади.“ А сега каква ти минутка… Точно обратното ще стане: „Садовникова ли? Не, тя вече не работи тук. Уволниха я!“.
После Таня се обади на Димка Полуянов и го зарадва с новината, че му взима пеженцето.
— Още сега ли? — огорчи се той.
— Не. До вечерта можеш да се возиш — великодушно му разреши Таня. — Но към седем часа го докарай вкъщи.
— А на кафе ще ме поканиш ли? — поиска да уточни Полуянов.
— Ако пеженцето е измито и весело.
— Пеженцето ти е съвсем наред — веднага я увери Димка. — Цяло, чистичко и блести с лакираните си хълбоци.
— Тогава заедно с него донеси и торта. Ще пием кафе и ще си говорим. Само че не много дълго, нали? Че ми се е запалила главата от работа…