— Тойотатааа! — изрева Таня, а после изхлипа още един–два пъти и най-сетне се успокои, но продължаваше да се притиска към ужасно широкото рамо на Валера.
— Ела, Танюшка — Валерий Петрович я погали по гърба, — ще се измиеш, ще се успокоиш, ще се оправиш и ние с теб ще закусим и ще си поговорим. Нали?
Таня закима и изхлипа, а после се откъсна от любимия Валерочка и като криеше лицето си, се затвори в банята.
… Появи се след десетина минути. Сълзите на рамото на Валера бяха измили събитията от днешната сутрин и вчерашния ден. Те се бяха отдалечили и вече не изглеждаха така ужасно. Таня влезе в кухнята, където Валера загрижено пафкаше поредната си кошмарно смърдяща цигара и с изкуствено бодър глас попита:
— Така, Валерочка! Какво имаш днес за закуска?
— За закуска? — учудено попита той. Обикновено Таня никога не искаше закуска, винаги казваше, че сутрин няма апетит. И малко смутено отвърна: — Кренвирши с макарони.
Таня широко отвори очи и с уж весело учудване каза:
— Валерочка! Не мога да те позная! Ти, геният на кулинарната и изведнъж — кренвирши?!
— И гениите си имат творчески спадове — шеговито отговори той. — Затова пък мога да те почерпя с прекрасно вино. Истинско „Шабли“.
— Но още е рано, едва десет е… — неуверено каза Таня.
Ужасно й се искаше да си пийне вино, въпреки че знаеше — добрите момичета не пият сутрин.
— За „Шабли“ никога не е рано! — сви рамене Валера.
— Звучи като рекламен текст — насила се усмихна Таня. — За „Шабли“ никога не е рано! За бира „Глоток“ никога не е рано!
— Можеш да го използваш в работата си, подарявам ти го.
— В работата си! — подсмихна се Таня. — А знаеш ли, че ме изхвърлиха от работа?
— За какво? — учудващо спокойно попита Валера.
— Вчера пристигна в офиса ни депутатът Брячихин. Ядосан заради статията. Крещя и замери Теплицин с чаша с кафе. Закле се да отмъсти. И Теплицин ме уволни.
— Е, това не е най-страшното — безметежно рече Валерий Петрович. И замислено продължи: — Това не е беда и дори не е половин беда. Ти си умно и талантливо момиче и ще си намериш работа, даже по-хубава от тази… Добре, хайде да сядаме на масата.
Настроението на Таня малко по малко се оправяше. Колко хубаво е, че има човек, на когото може да разкаже всичко докрай. И който не само ще ти съчувства, но и ще ти помогне.
Щом се наяде с кренвирши и пийна вино, Таня каза:
— Е, това е, сега съм сита и доволна. Готова съм да ти разкажа всичко. Казвай с какво да започна…
— Първо ми разкажи за снощната случка — поиска Валера. — Желателно е — в детайли…
Таня въздъхна, напълни с въздух дробовете си — и странна работа, уж се натъпка като гладен войник, а не би се отказала от още един кренвирш! — и разказа какво се случи през нощта на шосето и в болницата.
Пастрокът й слушаше внимателно, притворил очи, димейки със смрадливата си „Ява“. После още малко поразмишлява, загаси цигарата и каза решението си:
— Е, какво пък… Щом веднага не си повикала милиция — сега не бързай. Нека всичко си върви по реда. Ако пък ченгетата разберат за случилото се — тогава ще му мислим как да те спасяваме. Както казва другарят Жванецки, неприятностите трябва да се преживяват по реда на случването им. А засега се постарай да го изхвърлиш от главата си. Казвай какво стана с колата ти.
Таня разказа за днешния взрив.
Валерий Петрович запали поредната цигара и изслуша Таня, а когато тя завърши, уточни:
— А ти запали ли колата си?
— Дори не успях да я отключа — увери го Таня. — Нали ти казвам, че онази бабка като се заяде с мене… И тая проклета котка!
— Много странно… — замислено каза Валерий Петрович.
— Може би това са роднините на онзи изрод? Тоя, де, когото блъснах.
— Не съм сигурен… — поклати глава Валера. — Повече нищо ли не ти се случи?
„Не мога да му кажа, че съм се разболяла я… Чувствам се като стара пенсионерка. Главата ми все така се върти, и ми се гади, сякаш не ядохме кренвирши, а някаква гадна каша от грис.“
— Повече нищо — поклати глава тя. — Какво, това малко ли е?
— А, не, никак даже — намръщи се той и констатира: — Странно е всичко това. Много неясни неща има в тази история.
— С взрива ли?
— Не само. Например, този документ, който ти откраднаха от сейфа, е бил в редакцията още в понеделник…