— Ау, ами ти откъде разбра?
— Имам си своите източници… — мъгляво рече Ходасевич.
— Заради този източник ли тази сутрин имаш такъв смачкан вид и такъв мътен поглед?
Той остави без внимание репликата й и продължи:
— А щом характеристиката още в понеделник е готвена за публикация и никой не се е опитал да спре това, защо на някого му е изтрябвало да ти се обажда на следващия ден, във вторник, и да ти предлага да я откупиш? Кой и защо го е направил?
— Тук има още един момент — каза Таня — Този „някой“ ми се обади в сряда сутринта по телефона и каза, че ме наказва, защото не съм си държала езика зад зъбите. Откъде е разбрал, че не съм мълчала? Че всичко съм ти разказала?
— Е — махна с ръка пастрокът й, — това може да е елементарен блъф… Тук е много по-интересен въпросът — кой е този „той“? И как е свързан с човека в работата ти, който е откраднал документа?
— Валера, чуй, може би наркоманът, който се хвърли под колата и взривът на тойотата са отмъщението на Брячихин? За публикацията? Може да е решил да осъществи заплахите си?
— Не мисля… — намръщи се Валерий Петрович. — Това е сложна работа — да се подготви такава катастрофа. Трябва да се проучи маршрута ти, да те следят, да се уговорят с онзи наркоман… Брячихин и хората му просто не биха могли да успеят да направят всичко това за половин ден.
— Но тогава значи инцидентът и взривът са просто случайни съвпадения, така ли?
— В случайните съвпадения също не вярвам — поклати глава Ходасевич. — Практиката показва, че са много редки в природата — например, като усурийските тигри.
— А може би откраднатата характеристика плюс произшествието, плюс взрива са нечий жесток замисъл?
Ходасевич въздъхна.
— И аз така мисля. Само не ми е ясно чий е замисълът? И защо? И що за игра е това? Защо е насочена именно против теб? Знаеш ли, Танюшка, иска ми се да намеря отговорите на тези въпроси.
— Ами аз? Какво да правя аз?
— Нищо — решително поклати глава Валера. — Абсолютно нищо. Почивай си. Наспи се. Търси си нова работа. И за бога, не предприемай нищо сама!
— Но аз сигурно трябва да отида в милицията. Заради тойотата. Да напиша заявление, да попълня сигурно някакви бланки, за да ми изплатят застраховката…
— Никъде не ходи — повтори полковникът. — Твоето районно двеста шейсет и шесто ли е?
— Да.
— Ще ти дадат документ. Само че не сега, а по-късно. Аз поемам това. А ти в никой случай не се пъхай там. Не си навличай още нещо. Сега ще се върнеш вкъщи, ще си вземеш душ и лягай, почивай. Почети си, помечтай си, опитай се да заспиш. Че видът ти е…
— В смисъл? — наостри уши Таня.
Пастрокът й малко се смути.
— Какво искаш да кажеш за вида ми? — не го оставяше на мира тя.
— Уморен.
— И са ми се появили бръчки ли?
— Не, не! — бързо рече Валера. — Просто си малко бледа…
— Много ли личи? — огорчено попита Таня.
— Но като цяло няма нищо страшно. Младостта и красотата ти, както и преди, са налице. А относно бледността — ще се наспиш и ще се оправиш — увери я той.
И тези думи станаха за Таня най-приятните за последното денонощие.
… Преди да се прибере вкъщи, Таня, малко смутена, поиска от Валера още един кренвирш. Валера само разпери ръце:
— Е, Татяна, добре го даваш!
— Жал ти е за кренвирша ли?
— Бих те разбрал, ако искаше още свинско с боровинков сос… или пъстърва с билки…
— Ами ти сега нали нямаш нито свинско, нито пъстърва! А на мен днес ми се е отворил един апетит!
Без да чака покана, отвори хладилника, грабна един кренвирш и отхапа…
— Стой! — изрева Валера. — Почакай, поне да го кипна!
— И така е вкусен — махна с ръка тя. Намери на полицата бурканче с горчица, топна кренвирша и с апетит го дояде. — Край, Валерочка, тръгвам!
— Не! — отсече той. — Първо трябва да пийнеш чай!
Наля й пълна чаша с чай, накара я да го изпие и едва тогава я пусна да си ходи.
Таня се върна вкъщи към три часа. За щастие в двора бе тихо и празно — пожарът бе свършил, съседите се бяха прибрали, за да смелят сутрешното шоу и да поклюкарстват на воля. Покрай площадката, където стоеше онова, което по-рано беше красавицата тойота, Таня мина с притворени очи, но въпреки това видя — черното от сажди купе, пукнатите стъкла, обгорилата тапицерия…