Выбрать главу

„Ако разбера кой го е направил — ще го убия!“ — закани се тя.

Съседът й Армен по потник и долнище на анцуг стоеше пред входа и пушеше.

— Ей, Татяна — съобщи й той, — милицията идва да те търси.

— Никак не се съмнявам — измърмори тя, но вътрешно направо изстина. Дали е само по повод на взрива? Или е във връзка с нощния инцидент? А на глас попита: — Какво искаха?

— Питаха чия е колата. Казаха да отидеш в районното, да напишеш заявление.

„Май за наркомана така и не са разбрали.“

— Добре, ще отида! — кимна тя и влезе във входа, а вътрешно добави: „После.“

Първо се обади на Полуянов. Уговориха се да променят срещата и да се видят в центъра, в кафене, а не при нея — изобщо не беше нужно журналистът да вижда обгорелите останки от тойотата. Ще почне да й досажда с въпроси, а после току-виж и някаква дописка пусне във вестника си. Под идиотско заглавие от типа на: „Загадъчен взрив на улица «Металург».“

Димка не възразяваше срещу кафенето и центъра „и даже е по-добре преди седем, защото имам големи планове за вечерта“.

— Няма да преча на плановете ти — увери го Таня.

Набързо сложи още един слой фон дьо тен, за да скрие съвсем зеленикавия оттенък на лицето си и пое към центъра.

Но Димка, за разлика от искрения Валера, никакви гадости за бледност и уморен вид не й наговори. Напротив, изригна такъв поток комплименти, че Таня едва го спря — и красавица, и богиня, и тържество на вкус и стил, и което бе най-поразителното: „Станала си по-женствена, Татяна. Сега не си просто хубава, а си хубава с цветущата, умиротворена красота!“.

— Я, гледай накъде го обърна! — засмя се тя. — Благодаря, разбира се, само че нали ти знам и кътните зъби… Щом се подмазваш, значи искаш нещо. Казвай — какво?

— Както обикновено — пари. Триста долара до заплата — също се усмихна Димка.

И макар в близко време да не се предвиждаха нови доходи, Таня даде на Полуянов триста долара. Първо, защото пеженцето се оказа наистина чисто и поддържано. Второ, защото не й се искаше да разваля имиджа си на преуспяваща и уверена в себе си дама, за която триста долара не са пари. И трето, от благодарност за комплиментите. „Цветуща и умиротворена красота“ — силно казано… Интересно само дали това не значи, че е напълняла и наедряла?!

… От срещата си с Дима Таня се върна в седем часа. И както й бе заръчал Валера, първо дълго се кисна във ваната, а после се търкулна в леглото. Наистина, да си помечтае за нещо хубаво, както я беше посъветвал той, не се получи, защото в главата й непрекъснато се пъхаха разни тъжни мисли. Тя старателно се мъчеше да забрави за станалото вчера и днес, но си спомняше все едно и също — сърдитото лице на Андрей Фьодорович… Наркоманът, прострян на нощния асфалт… Взривената тойота… Налагаше се да си приспи мозъка с четене. Попадна й под ръка ужасно тъпа книга на някоя си Маргарет Кент — „Как да се омъжим“ — естествено, подарък от майка й.

Таня не искаше да се омъжва, а и книжката заслужаваше „тройка минус“, но й помогна да се разтовари. Клепачите й започнаха да тежат и в единайсет вечерта тя се протегна, прозя се и загаси лампата.

Валерий Петрович

В същото това време

Ходасевич мислеше за Таня. И за това в каква каша се е забъркала.

Верен на навиците си, той донесе в кухнята листове и подострени моливи. Свари си кафе в джезвето, наля си чаша и седна на масата. За да подреди мислите си, написа на листа:

Какво е станало (хронология).

И отдолу:

1. Кражба на документа от сейфа на Таня — вероятно през почивните дни.

2. Понеделник: секретната характеристика вече е в редакцията на „Куриер“. Източникът (както му каза пияната Ленка) е някоя си Анжела Манукян.

3. Вторник: на Таня се обажда изнудвачът и иска откуп за документа (макар той вече да е бил готов за публикуване!).

4. Сряда:

— изнудвачът казва на Таня, че тя се е разприказвала;

— излиза вестникът с публикуваната характеристика;

— Таня я уволняват от работа;

— през нощта тя блъска наркомана.

5. Четвъртък: взривена е колата на Таня.

Валерий Петрович гаврътна на екс изстиващото кафе и запали цигара. Погледна списъка си. Всички тези разнородни и разновидни събития ги обединяваше едно — в центъра им се намираше Таня. Неговата Таня. И всички те бяха насочени против нея. Дали беше просто съвпадение?