Макар че нямаше нищо страшно, просто не я свърташе.
— А тук, значи, ти е добре, така ли? — присви очи докторът.
И Таня честно отвърна:
— Тук, с теб — да.
И отново никаква реакция. Ама че дръвник! Съвсем открито и направо му сипят комплименти, а той стои като камък!
Таня с всички сили се стараеше да изглежда безгрижно, но всъщност едва сдържаше сълзите си. Ето сега, пак всичко върви не както трябва. А на нея, кой знае защо й се струваше, че докторът, щом я види, ще се зарадва. И може би дори ще я прегърне…
Тя уморено каза:
— Не се сърди, моля те. Ей сега си тръгвам…
— По-добре изобщо да не беше идвала — прекъсна я той.
— Но аз трябва да зная! Две нощи не съм спала. Заради… онзи младеж… Жив ли е?
— Ех, Татяна… — въздъхна докторът.
Явно дълго не можеше да се прави на сърдит, лицето му постепенно се отпусна, очите му започнаха да блестят.
— Та жив ли е или не? — почти извика тя.
— Да, жив е, жив е, успокой се. Вчера го оперирахме. Състоянието му е стабилно…
На Таня й олекна на сърцето.
— А какво му оперирахте? — с умен вид попита тя.
— Таня! Не си затормозявай мозъка… — рече Кирил. — Още вчера ти казах — ще живее! След месец ще излезе от болницата и ще почне с нови сили да се боцка и да скача под колите.
— Слушай, а при него… А някой… — Таня се смути — не знаеше как да формулира въпроса си. Но Кирил отново я разбра от половин дума.
— Казва се Виктор Викторович Воронцов, на двайсет и пет години, живее в Капотня, регистриран е, че живее сам, у тях никой не вдига телефона… Ето това е всичко, което знам.
— А вие… съобщихте ли, ами там… — Таня отново се обърка как да го каже. Какво й става, вече изобщо не може да говори! Безсънната нощ ли си казва думата? Или докторът й действа така?
— В милицията ли? — отново се досети Кирил. — Да, знаеш ли, с милицията стана една работа! По принцип там трябва да съобщят момичетата от регистратурата. Но можем и ние, лекарите. Така че, аз им казах, че аз ще се обадя, а момичетата бяха много доволни, че ми прехвърлиха тази задачка…
— Ами ти? Ти не се ли обади? — ахна Таня.
Кирил само разпери ръце:
— Знаеш ли какво шантаво дежурство ми се падна!
— Но него някой го чака! Търси го! Притеснява се! — възкликна Таня.
— Еее, момиче, на теб не може да ти се угоди… — измърмори докторът.
— Благодаря ти, разбира се, Кирил, много ти благодаря, но така не може, нали? Ще си имаш неприятности!
— Аз ще се оправя с моите неприятности — твърдо каза той. — И с твоите, всъщност, също. Ако не ми пречиш, естествено…
— Аз не ти преча! — обидено, като ученичка, изписка Таня.
— Притесняваш се, безпокоиш се — разбирам това, но защо трябваше да идваш? Още повече — през оградата и мазето… Смятах сам да ти се обадя днес.
— Да, бе, сякаш си ми искал телефона… — измърмори Таня.
— Че защо да ти го искам? — изхъмка той. — Аз и така знам всичко за теб. Татяна Валериевна Садовникова, московчанка, красавица, живееш в Новогиреево…
— Кой ти каза? — шашна се Таня.
— Твоите приятели от охраната при бариерата. Нали сама каза, че са ти записали номера на колата.
— И какво? — все така не разбираше тя.
— Ами това. Още онзи ден бях в будката им. И се оказа — точно навреме! Те развили там бурна дейност. Имат компютър (неясно, естествено, защо) и базата данни на пътната милиция също. Така че аз си имах всичко наготово — на масата вече разпечатка с всичките ти данни — име, фамилия, адрес, телефон… А момчетата обсъждат колко пари да те одерат…
— Няма да ги огрее! — твърдо каза Таня. — На тия изнудвани колкото и да им платиш, все едно няма да те оставят на мира! И без това бях решила — по-добре да си призная всичко!
— Всичко да си признаваш също не е задължително.
— Как така?…
— Ами ето така, чуй. Тия охранители, чакали такива, си имат началник. Майор в оставка, железен. Те дори да пушат пред него не смеят, какво остава да гъкнат! А да устроят зад гърба му самодейност — пък съвсем е изключено!
— Въпреки всичко, не разбирам… — призна си Таня.
— Няма какво да разбираш! — безгрижно се усмихна Кирил. — Той, началникът на охраната, е мой добър приятел. Още вчера му се обадих и му описах ситуацията. Затова пък сега ти заявявам с цялата отговорност — оттук няма за какво да се страхуваш. Никаква тойота не е имало. И никакво момиче в нея. Раненият си е постъпил в болницата самостоятелно, а нататък нека си се оправят ченгетата.