— Ти си бил авантюрист, докторе… — замислено рече Таня.
Той сякаш не чу репликата й:
— И ето какво още. Вече съм написал медицинското заключение за този Воронцов. В него има много неразбираеми термини, но един ред мога да ти цитирам: „Да се установи точният произход на получените травми не е възможно.“
— Но… — Таня отново се смути, поруменя… Думите на благодарност, които вече бяха на езика й, изчезнаха някъде. Уж й беше радостно и леко на душата, трябваше да се усмихва и да казва благодаря, а тя почувства изведнъж, че още миг и ще припадне. Толкова й тежеше главата, езикът й беше надебелял, а в стомаха й — истинска революция — едновременно се бунтува, и й се гади…
Кирил внимателно се вгледа в лицето й:
— Танюша, добре ли си?
— Не — честно си призна тя. — Вие ми се свят и краката ми някак треперят. Вече втори ден. Никога по-рано не ми се е случвало. Може би, кръвното?
— Рано ти е да имаш кръвно — махна с ръка докторът. — Просто си много изнервена, мисля. Добре, да идем в моята стая, ще ти сипя кафе…
— Вече пих сутринта — оплака се Таня. — Толкова горчиво ми се стори!
Кирил още веднъж я погледна с изпитателен поглед. Сега не я гледаше симпатичен мъж, а строг, досаден лекар.
— Разстройство, повръщане имаш ли?
— За първи път говоря с мъж за разстройство… — слабо се усмихна тя.
Докторът нетърпеливо се намръщи и Таня покорно отвърна:
— Не, нямам никакво разстройство. И повръщане също. Само ми се гади и храната ми горчи.
— Болки в корема имаш ли?
— Не. Само тежест. И се е подул.
— Какво? — не разбра Кирил.
— Ами, коремът ми се е подул. Отекъл ли се казва? С една дума — станал е по-дебел. Макар че, наистина, последните дни плюскам като невидяла.
— Аха. А закъснява ли ти? — неочаквано попита докторът.
— Какво?
Той търпеливо попита:
— Кога ти беше последният цикъл?
Таня усети, че се изчервява. Не, това разбира се си е нормален въпрос. Всички лекари го задават. Но само че… само че кой знае защо й се струваше, че Кирил Евгениевич не е лекар, а просто мъж. Когото засега слабо познава, но въпреки това й е симпатичен. А тя никога не бе разговаряла с мъже за закъснения и цикли…
— Не помня… — промърмори тя.
— И тест, разбира се, не си правила! — констатира Кирил, сега, уви, пак не мъж, а лекар…
— Тест ли?
Таня дори не разбра — подобни истории не беше имала през живота си.
— Тест за бременност! — поясни той.
— Н-не. Не. Защо?
— Че какво, ти не може да си бременна ли? — подсмихна се докторът.
— А не, разбира се, че теоретично може — Таня съвсем се смути, — но аз… но на мен… ние винаги сме взимали мерки… — Думата „презерватив“ тя не би могла да произнесе и затова употреби евфемизъм. — Онези мерки, които са със сто процента гаранция…
— Стопроцентова гаранция дава само пълното въздържание… — усмихна се Кирил.
А Таня изведнъж почувства как се руши, разпада се на влакна онази незрима връзка, която бе възникнала през нощта, когато се бяха видели за първи път…
„Какви ги измислям?! — ядоса се тя на себе си. — Каква, по дяволите, незрима връзка. Аз съм свободно момиче, той е свободен мъж. Какво изведнъж съм взела да се смущавам като ученичка? Какво толкова има в това, че лекар те е попитал за закъснение?!“
Но нали Кирил Евгениевич за нея не е просто абстрактен лекар… Макар че в момента беше именно лекар и продължаваше да я разпитва:
— Водиш ли си календар?
— На какво?
— Отбелязваш ли си дните на цикъла? — търпеливо повтори той.
— Не. И защо? С това нямам никакви проблеми.
— Все пак, спомни си кога е бил последният ти цикъл?
Наистина — кога? Май отдавна. Таня си спомни, че тогава още валеше дъжд със сняг, а те с Родион умуваха над концепцията за реклама на нов вид водка, останаха в офиса до късно, и й беше ужасно терсене — болеше я коремът, светлина в тунела не се виждаше, а по прозореца пълзяха ледени пръски… Ама, чакайте, сега е вече лято! И новият вид водка (все пак измислиха рекламата за нея) вече отдавна се продава!
— Боже мой… — тихо рече Таня и жално погледна Кирил Евгениевич.
Но той не я гледаше. Сухо каза: