Лейтенантът извади от куфарчето си оборудването и бодро попита:
— С какво ще започнем, Валерий Петрович?
Ходасевич отговори:
— Почвай направо от тука, от кухнята — и едва не добави: „Три четвърти от времето си прекарвам тук.“, но се усети и прехапа език. Нещо се бе размекнал, откак се пенсионира, беше се отпуснал. Забрави едно от правилата: на никого и никога да не се дава излишна информация. Вместо това Ходасевич направи знак на момчето — тоест, не бива да се коментират собствените действия. То разбиращо кимна.
„Чистачът“ си сложи наушниците и с малък, колкото кибритена кутийка, прибор с антена провери първо телефона, после полилея. После — микровълновата печка и хладилника. За да не предизвика подозрения у онези, които можеха да ги слушат в момента, Валерий Петрович започна разговор за футбола. Оказа се, че младежът естествено е разочарован от играта на националния отбор, а иначе е от ЦСКА, което беше много странно за сътрудник на Комитета!
Лейтенантът направи знак — тоест, в кухненската бяла техника всичко е чисто. Валерий Петрович кимна. Тогава „чистачът“ започна да изследва кухнята по периметъра й — съсредоточено, от тавана до пода, от горе на долу, като при това се движеше от входната врата отдясно наляво.
Валерий Петрович запали любимата си „Ява“. Попритвори очи, отпуснат на диванчето. След обилното ядене го караше на сън. „Нещо станах съвсем вял“ — с досада си помисли той. Заради контраста с младия лейтенант Ходасевич особено остро чувстваше собственото си остаряване. Странно, но той дори до Татяна никога не се усещаше стар. Сигурно защото независимо от екстравагантните си постъпки, тя беше зряла, а понякога и мъдра. А когато до теб е съвсем млад, наивен и нахъсан хлапак, без да искаш се чувстваш, както казва Танюшка, „антиквариат“… Товарът на неговите почти шейсет години изведнъж му натежа.
— Има! — неочаквано направи жест лейтенантът. Лицето му грейна в щастлива усмивка — демек, ненапразно се старах!
Той прокарваше антенката край висящата на стената снимка, на която бяха младият Ходасевич, прегърнал Юлия Николаевна, и малката Таня.
— Какво? — само с устни попита Валерий Петрович. Странно, че той никак не се учуди. В този момент той разбра, че по-скоро би се учудил, ако в жилището му не бе намерено нищо.
Момчето направи жест, означаващ: „Сега ще видим!“.
Ходасевич уморено притвори очи.
„На стари години отново заслужих да ми слагат бръмбар“ — помисли си той.
— Е, и какви, мислиш — каза той на глас, — шансове има твоят ЦСКА този сезон?
Кой знае защо му се искаше да направи неформален контакт с „чистача“. С нещо, независимо от различните специалности, момчето му напомняше самия него като млад.
— Ще видим — каза младежът и важно добави: — По специализирания канал на телевизията!
А в това време с жест даде на Ходасевич да разбере, че находката му не е обикновен „бръмбар“, а видеокамера за скрито наблюдение!
— Да, те всекиго могат да учудят — промърмори Валерий Петрович, имайки предвид едновременно и отбора, и (в подводната част на разговора им) хората, монтирали в кухнята му видеооборудване. Чудничко!
— Кой, интересно, в наше време гледа футбол по телевизията? — процеди през зъби лейтенантчето, изучавайки с детектора си камерата. Той леко подхвана играта на Ходасевич и думите му отново имаха двоен смисъл — и непосредствен футболен, и скрит, отнасящ се до находката му. Впрочем, дали имаше смисъл сега да шифроват репликите си? Та нали камерата сигурно е записала манипулациите на младия „чистач“.
— Има, сигурно, отделни любители на зрелища… — каза полковникът.
„Чистачът“ високо отвърна:
— Аз едно искам да знам — доколко са стабилни армейците? Според мен те могат да изгубят всеки един мач — в този момент младежът въпросително показа с ръце на полковника — да ликвидирам ли камерата или не?
Ходасевич направи жест — в никакъв случай! Най-вероятно камерата бе записала как са я открили, но оставаше мъъъничък шанс, че този запис хората (които и да са те) ще го погледнат невнимателно.
След час полковникът и „чистачът“ излязоха на улицата. Резултатите от претърсването на жилището учудиха и двамата. Освен видеокамерата в кухнята, намериха още една, абсолютно същата. Беше монтирана в стаята.