Облегна се назад и механично, в такт с дишането си си повтаряше: „Какво ми е, какво ми е, какво ми е?…“
А с нея ставаше нещо кошмарно, гадно, каквото никога в живота не й се бе случвало.
По-рано й се струваше, че всички възможни усещания в този живот тя вече е изпитала. И ярост със злоба са я задушавали. И отпуснатост, да си го кажем направо леност я бе обсебвала. И скука, и отегчение… Но виж такава апатия — толкова черна и безпросветна — не бе я налягала. Удивителното по своята мерзост чувство, когато не ти се иска НИЩО. Нито изискани вкуснотии, нито ярки впечатления. Нито задушевни разговори, нито утешения, нито секс… Сигурно точно в такова състояние хората се бесят и давят, и не оставят писма или бележки, защото даже да се пише — да се формулира текст и да се движи писалката по хартията — просто не ти се ще…
Но от пейката така или иначе трябваше да стане. Да се махне оттук. Механично, като робот с трайно зададена програма, да направи крачка, втора, трета… Да излезе от територията на болницата. Да се качи в колата. Да запали мотора. Компютърната програма, която управлява Таня, е съвършена и сложна. Тя дори умее да превключва и знае кога да мине на по-високо ниво… Аха, ето аптека. Тук трябва да спре. Ей, роботе, напомни ми защо? Ах, ами да…
Таня влезе в аптеката и замря на прага. Тестове, тестове… Я, роботе, подскажи на кое гише се продават? Правилно, на „лекарства без рецепти“. А защо възрастната лелка фармацевт я гледа така странно? И я пита:
— Девойче, зле ли ти е?
В аптеката ти задаваш въпросите, а не ти ги задават на тебе, така че фармацевтката се държи неправилно. Нейното поведение може да провокира нарушаване на програмата. Но да се отговори все пак трябва:
— Благодаря, всичко е наред. Кажете, тестове имате ли?
— Пфу, пък аз си помислих… — с видимо облекчение въздъхва аптекарката.
И отново не е ясно, защо лелката не отговаря на въпроса, а приказва нещо неясно? Ще трябва да повтори:
— Трябват ми тестове за бременност. Имате ли?
— Да, да, разбира се! По седемнайсет рубли единият, да ви дам ли три?
— Да, сигурно… — Защо каза това „сигурно“?
— Ама защо се притеснявате толкова? — не я оставя на мира аптекарката. — Това е голямо щастие!
Умилен поглед от гишето — как ли трябва да реагира на него? Сигурно просто трябва да каже „благодаря“? Ами когато след теб викат: „Късмет, девойче! И здраво поколение!“ — и тук ти остава само да премълчиш. И да се зарадваш, защото в главата ти най-сетне се мярва не програмирана, а напълно човешка мисъл: „Абе какво се е захванала с мен?! Не е нейна работа!“
Таня излезе от аптеката, качи се в колата и избъбри по адрес на лелката:
— Ууу, дърта кикимора…
Разбира се, безобидната, любопитна женица не заслужаваше такива думи, пък и всъщност Таня не й се сърдеше.
Съвсем обратното — досадната намеса на аптекарката й помогна да се събуди.
Таня завъртя глава. Ура, магията се стопи, роботът в нея изчезна. И светът наоколо вече не е картинка от компютърна програма, а истински, жив! И самата тя също е жива! Вярно, едва жива. Като в компютърните игри със стрелби, когато ти остава само четвъртинка живот от началните девет живота…
Четвърт живот. Или даже една осма. Интересен образ. Трябва да го запомни. И някъде да го използва. Да речем, в социална реклама за вредата от тютюнопушенето…
„Ето, вече мисля за работа. Чудесно!“ — отново се зарадва Таня.
Макар че какъв смисъл има да мисли за работа. Засега работа няма и в близко време не се предвижда, така че няма защо дори да се разстройва. И без това сега не й е до реклама. Трябва да мисли как да оцелее — при условие че в наличност има не цял живот, а само някаква си скапана частица от него…
И как да се оправиш в такива обстоятелства? Очевидно е, че също по правилата на компютърните игри. Първо, да проявява крайна предпазливост… За да не й вземат и жалката четвъртинка, а второ, да си включи на максимум мозъка и да се опита да намери резервен живот.
Таня предпазливо — трябва да се пази! — тръгна с пеженцето. Престрои се в най-безопасната средна редица, убеди се, че никакви подозрителни коли не карат след нея. И едва тогава включи мозъка си и започна да обмисля броеницата от следващи действия.