Първото зърно от броеницата беше тестът. Така… Има инструкция, всичко е много просто. Гарантирани са, както пишат, деветдесет и осем процента… Ефективен е още „от първия ден закъснение“. А тя какво закъснение има? Таня даде на теста, както пишеше в инструкцията, „пет минути за оценка на резултата“ и не я домързя да разрови тефтера си.
Къде са записките от онези времена, когато работеха над рекламата за водка?… Кога горе-долу е било това! Преди месец? Месец и половина? Аха, ето го: „Водката — еликсир на младостта“, точно преди два месеца… Лоша работа! Добре де, няма отсега да се паникьосва! Може пък закъснението да е заради изхабени нерви? Или е настинала? А може би вече е започнал някакъв свръхранен климакс, заради вредната работа и лошата столична екология?… С една дума — куп версии и Таня е съгласна на всичко, даже на климакс… Макар че по-рано от мислите, че и нея, както и всички жени по света, я очаква угасване на репродуктивните функции, изпадаше в страшна паника.
Добре, сега вече е време да погледне. Таня зажумя, извади индикатора на бял свят, преброи до три и отвори очи. Две ивици. Тлъсти, нагли, уверени. Може би все пак е грешка? Или тестът е дефектен? Таня скъса още една опаковка. Този път не се махна и не затвори очи. Стоеше и гледаше как на индикатора отново се появява не една, а две безжалостни ивици… Ах, ако причината беше в нервите, простудата или даже климакса!
„Какво пък, остава да приема това — промърмори тя. И изпробвайки новата идея на вкус, изрече: — Аз ще имам дете!“.
Замря и се вслуша в себе си. Кой знае защо очакваше, че вътре в нея нещо ще се раздвижи — нови чувства, нови емоции… Но никакви необичайни усещания нямаше. Съвсем нормално състояние и съвсем обикновени, доста странични мисли: „Добре, че сега е двайсет и първи век! Ами ако живеех в пуританското Средновековие — щях да се скъсам от рев, че детето може да се роди извънбрачно… В Кавказ сигурно и досега ридаят… Ами ако, да кажем, бях американка? О, тогава без въпроси — вместо да раждам, щях да заведа дело срещу производителя на «гумено изделие номер две»… Ние, разбирате ли, се надявахме на тях, а те такъв сюрприз да ни извъртят! Но щом в Русия никакви искове не се подават, ще трябва да се примиря — ще имам детенце и най-вероятно и мъж — Макс. Сигурен, малко скучен и не най-богатият, но въпреки това печеловник и опора на семейството.“
„Е, Макс, поздравявам те! — избърбори Таня. — Ти се оказа хитър и вездесъщ, въпреки предприетите мерки… Признай си, може би ти и не си се старал особено да ме пазиш? Нали искаше деца. И колко пъти казваше, че така силно ме обичаш, че искаш на земята да се появи нашето, твое и мое, продължение…“
Ето че продължението се появи. По-точно, скоро ще се появи. Какво пък — такова събитие трябва да се отбележи с чаша хубаво кафе. Или сега не бива да пия кафе?… Таня замислено замря над буркана с нескафе и реши, че сигурно мъничко може — това пък да не е алкохол! А да хапваш сурово пушен колбас дали не е вредно? Пфу, ама че живот започва — ще трябва да мислиш не за себе си, а за непонятно същество, скрито вътре в теб…
„Нещо мислите ми хич не са майчински — разстроено помисли Таня. — Впрочем, нали майчинският инстинкт не се събужда веднага — ще почакаме… Интересно, какви ли са бащинските инстинкти на Макс? И как ще се държи той?“.
Таня си представи, че му съобщава тази фантастична новина… И Макс отначало се вцепенява, а после цъфва в щастлива усмивка, вдига я на ръце, целува я, заравя лице в косите й…
„Разбира се, че Макс ще бъде щастлив. И разбира се, че ще ми направи предложение — мислеше Таня, — а аз естествено ще го приема и ще родя детенце, и ще го храня и повивам, и люлея, и ще скачам нощем… Ами мама как ще се зарадва — дъщеря й е пораснала, узряла и вместо да танцува в нощните клубове, пее фалшиво приспивни песни…“.
Таня си се представи с избелял пеньоар, с небрежно вдигнати коси, с протрити чехли, а на ръцете й — бебе! Трогателна картинка. Даже циникът Полуянов — и той ще се изкефи. Само за едно е жалко — рушат й се плановете. Не за живота й, не за кариерата й, да върви по дяволите кариерата, пък и детето не е пречка за кариерата, винаги може да се накупят памперси, да се наеме някоя гледачка, да викне майка си и пастрока си да възпитават внука… За друго е жалко. Жалко е, че се рушат плановете за любов, която едва-едва, за пръв път в живота й сякаш започваше да се заражда, както й се стори, в отношенията им с доктор Кирил… Впрочем, каквото е направено — направено е вече. И щом Господ й е дал дете от Макс — значи това дете ще се роди. И тя ще го обича, ще го пази, ще го учи и ще го глези.