И тук Татяна не издържа. Не, тя не започна да ридае. И истерия не я хвана. Просто тихо и отчетливо произнесе:
— Макс, ти си една гнида!
— Ау! — извика жената.
— Татяна? — объркано прошепна Макс.
— Твар! — спокойно каза тя. — Двулична, подла, хлъзгава твар!
Макс мълчеше. Мацката трескаво се освобождаваше от тялото му, увиваше се в чаршафа и кой знае защо криеше лицето си.
Таня хвърли поглед върху така познатата, стилна, умиротворена спалня. Милите за Макс дреболии — тясната ваза на пода с дълго сухо цвете. Лампата с порцелановия абажур. Кристалната поставка за козметика. Телефонният апарат, удобно монтиран на стената до леглото… Погледът й се спря на нощната лампа — скъпа, бронз с бохемско стъкло, самата тя я бе избирала и подарила… Подарявайки я, идиотката самонадеяно си мислеше: „Все едно я купувам за себе си! За нашето собствено семейство — нали някога ще се оженим?!“.
Лампата полетя към стената. Много красиво се пръсна на стотици дребнички парченца.
— Таня, недей! — хрипкаво помоли Макс.
Мацката истерично заквича. И гледай ти, странно нещо — докато двойката си гукаше, Таня не виждаше лицето на съперницата и по гласа не можеше да я познае. Но сега, когато чу квиченето, макар пак да не виждаше лицето й, по тембъра лесно я идентифицира — че това е Наталия! Нейната, вече бивша секретарка! Да, това не е просто крах! Това е разгром! Ватерлоо…
— Здравей, Наташенка! — с отровен глас рече Таня.
За тази мръсница стига напълно и вазата — право в нея, да се прицели в главата… Не успя, пачаврата се извърна. Впрочем, когато една ваза се троши в стената и върху леглото пада дъжд от парченца стъкло — това също изглежда доста добре…
— Татяна, веднага престани!
Но в гласа на Макс изобщо няма твърдост, затова така: в тях двамата — лампата със стъкления абажур. А кристалната поставка — в прозореца. Отлично, просто отлично — уцели точно средата на прозоречното стъкло и даже плътната щора не намали удара — оглушителен грохот, звън… и ето сработи алармата на нечия кола, явно парчетата са паднали върху покрива й.
— Да пукнете! И двамата!!!
В тази минута Таня беше сигурна, че думите й са материални — зли, тежки, отровни. Ще подействат. И тия двамата наистина ще пукнат. Може би не сега, а малко по-късно, но затова пък в страшни, невъобразими мъчения!
— Тя е луда! — жално плаче Наталия. — Макс, Макс, направи нещо!
Но Макс мълчи. И в очите му Таня изведнъж вижда — не, не смущение. Не съжаление, че така стана. И не тъга, защото сега ще се разделят завинаги. Не, в очите на Макс има насмешка… НАСМЕШКА! Той се забавлява! Весело му е!
— Ще съжаляваш, Макс! — тихо каза Таня.
Излезе от спалнята и хлопна вратата така, че дори Максовата прилежна замазка не издържа — посипа се като гипсов дъжд.
— Внимание! Тя излиза. Повтарям: излиза, приемайте. Моля за потвърждение. Приемам…
— Да, виждаме я, благодаря.
— Тогава започвайте.
Таня не помнеше как си стигна до вкъщи, как паркира пеженцето в гаража, за какво е мислила по пътя… Сякаш някой бе изтрил с гума от съзнанието й този отрязък от време. Сякаш отново вътре в нея някой беше включил онзи автомат, роботът, който се бе задействал сутринта.
От вцепенението й я извади един глас — безцеремонен, нагъл:
— Кого виждаме? Здрасти, маце!
Таня дори не извърна глава. Въпреки че нервите й бяха опънати до скъсване, а сърцето я болеше като след инфаркт, първото правило на едно хубаво момиче тя не бе забравила: каквото и да ти говорят уличните сваляни, най-добрият отговор е да не им обръщаш внимание. Но крачката трябва да се ускори, макар че до входа й са не повече от триста метра… Странно, че в техния тих, спокоен квартал някой й се лепна. Милион пъти бе вървяла по маршрута гараж-блок-гараж и никой никога не й се бе лепвал, освен, естествено, безобидните пияндури.
— Ей, мърло! Ти к’во, не се ли радваш?
Странно познат глас. Но нейните познати не си позволяват да й говорят с такъв тон! И как не й се ще да вдига очи, да казва нещо, да го поставя на мястото му… Може би сам ще се махне?
Таня забърза, но силни, нагли пръсти вече я бяха хванали за лакътя, грубо я дръпнаха… Трябваше да се обърне.
Воронцов. Един от Воронцовите — Николай или Андрей, Таня така и не запомни кой от тях кой е.