— Хммм — измърмори Дани.
— И в момента го очаква премия. Ако открие мен, ще открие и теб.
— Затова сигурно би трябвало да…
Барзан го прекъсна, преди да довърши изречението.
— Свободен си да си вървиш.
Но естествено, Дани нямаше къде да отиде. Той си напомни, че Дани Крей е в началото на списъка на Зебек с неотложни задачи, също като Реми Барзан. Не можеше да се каже, че кюрдът го е проследил и отвлякъл. Не. Беше го довел в тази вила, защото погрешно бе изтълкувал намеренията му, ала американецът беше дошъл в Юзелюрт, за да се срещне с човека, който седеше насреща му и бе една от последните две възможности да се добере до истината. Другата беше Оле Гунар Ролвааг.
— Може би изобщо няма да ни открие — отвърна Дани.
Барзан поклати глава.
— О, ще ни открие. Той е езид. Въпреки че половината от контролните постове са мои хора… въпрос е само на време.
— Значи искаш да кажеш, че с нас е свършено.
Кюрдът се усмихна.
— Може и да не е. Може да се преместим, преди да ни намери. Може да се справим с него, преди той да се справи с нас. Да се надяваме.
Въпреки че Барзан беше наблюдавал как го изтезават, Дани не можеше да не го харесва. Харесваше острото му чувство за хумор и скромното му поведение. Изгаряше от любопитство да научи повече за своя домакин.
— Какво е семейството ти? — попита Дани.
— Голямо — отвърна Барзан. — Шестима братя, три сестри, четирима чичовци, пет лели, двайсет братовчеди, внуци. Двама от братята ми са военни — единият е в армията, преследва другия, който е от ПКК. Двама въртят бизнес — единият законен, другият не. Останалите — единият е политик, другият не. Това съм аз. Имам лозя край Кападокия и произвеждам качествени вина. Освен това съм си направил ниша във френската преса, завеждам кюрдските въпроси. — Той наля в две чаши малцово уиски без лед. — А ти?
Дани сви рамене.
— Моето семейство не е чак толкова голямо. Имам двама братя. Не са нито генерали, нито сенатори.
— Ти си по-добре — пошегува се домакинът.
Когато им поднесоха кафе и баклава с фъстъци, Дани го попита за дървесните пръстени. Барзан сви устни.
— По-късно ще стигнем и до това. Кажи ми какво ти е известно за нас?
— За кои „вас“?
— За езидите. А и за кюрдите.
Дани си спомни разговора с монаха.
— Инзаги говореше за това, но… тогава мислех главно за компютъра. — Той замълча и се опита да се сети. — Той каза, че почитали дявола — имам предвид езидите.
Барзан се подсмихна.
— Така мислят повечето хора, но далеч не е само това.
Кюрдите, обясни той, били народ без държава — както евреите преди създаването на Израел. Кюрдската родина обхващала региона, известен на историците като Месопотамия, който се състоял от отделни части от Турция, Ирак, Сирия, Иран и Азербайджан.
— Ние сме трийсет милиона в район, голям колкото Тексас. Ако имахме своя страна — ако съществуваше Кюрдистан — той щеше да е с по-голямо население от всяка държава от арабската лига, освен Египет. И тъкмо затова никога няма да се осъществи.
Макар че имали свой език и обичаи, Барзан смяташе, че кюрдите едва ли някога щели да живеят в своя независима държава — колкото и да се борят за това. Племената били разпокъсани и големите сили в региона правели всичко възможно това положение да се запази.
Езидите били една от няколкото кюрдски етнически групи. От религиозна точка кюрдите били християни, мюсюлмани, зороастрийци, езиди или просто не се поддавали на определение. Но всички участвали във въстания срещу властта. Нищо чудно, че това довело до контратерор — цели села били сривани със земята и кюрдският език и култура били подложени на гонение. В Ирак кюрдите били атакувани с химическо и биологическо оръжие. В Турция от десетилетия водели партизанска борба, която напоследък позатихнала.
Дани потръпна.
— Звучи песимистично.
Барзан сви рамене.
— Аз имах късмет. За Зебек е било по-трудно — много по-трудно.
— Защо?
— Когато родителите му били убити, той бил отведен в подземния град…
— И „подземен град“ ли има?
— И то не един — отвърна Барзан. — Цяла Източна Анадола е осеяна с такива. Само в Кападокия трябва да са десетки. Туристите се редят на опашка да ги разглеждат. — Той отново сви рамене. — Тук на изток не са толкова много, но в Сирия има няколко доста известни.