— След смъртта на имама старейшините остават в подземния град, докато изберат негов заместник. Обсъжданията се водят в помещението със санджака. Това може да отнеме дни, дори седмици. Също като избора на папа. Залогът е адски голям.
— И за колко време са избрали Зебек?
— Според мен за около минута — отвърна Барзан. — Щом видели статуята, те я взели за поличба.
Дани поклати глава.
— Но как са разбрали кого изобразява? Щом Зебек се е преселил в Италия като малък…
Барзан кимна.
— Има едно турско телевизионно предаване, нещо като „Шейсет минути“. Много популярно. Описания на известни личности, разследвания, нали се сещаш. — Кюрдът разтвори шепа, сякаш пускаше муха, която е хванал. — Повечето хора, за които разказват, са звезди или политици. Но от време на време представят някой турски художник или предприемач, който е постигнал успех в Лондон или Ню Йорк. Идеята е да се напомни на хората, че Турция е западна демокрация, модерна държава, готова за Европейския съюз.
— И са показали Зебек, така ли?
— Два месеца преди да убият имама.
Дани се замисли.
— Искаш да кажеш: първо са го показали по телевизията…
Барзан поклати глава.
— Не. Първо е уредил да подменят статуята. После го показаха по телевизията.
— Някой старейшина го е гледал…
— Всички са го гледали. Това е най-популярната програма в страната — поправи го кюрдът.
— Добре, всички са го гледали и… какво са си помислили?
Барзан сви рамене.
— Не са повярвали на очите си! Не си спомням кога за последен път са показвали материал за кюрд. А изведнъж представят тоя лъскав и чаровен бизнесмен… Знаеш ли, че е завършил Масачузетския технически институт?
— Да. — Дани замълча и се опита да осмисли всичко това. — Значи искаш да кажеш, че телевизионните водещи са вдигнали голям шум за това, че той е кюрд…
— Не — прекъсна го Барзан. — Не искам да кажа това. Много по-сложно е. Нямаше нужда телевизионните водещи да вдигат голям шум. В Турция Зереван Зебек е като Менахем Голдберг. Чуваш това име и няма нужда да питаш за неговата религия или етническа принадлежност — просто го знаеш. Всъщност ако беше живял тук, той сигурно щеше да приеме друго име, турско — макар че това най-после започва да се променя.
— Значи старейшините са гледали предаването…
— И са го запомнили — довърши изречението Барзан. — Нищо повече, но са го запомнили. Самият аз го запомних.
— И имамът…
— … си е добре. Но не за дълго. Изтича месец, после още един — и го убиват в Диарбекир. Два дни след това се провежда шура в Невазир. Показват санджака и… те си спомнят.
— Зебек става имам.
Барзан кимна с глава.
— Дядо ти ли ти разказа това? — попита Дани.
— Разбира се.
— И?
— И нищо. Той не може да направи нищо без доказателства. Дори не може да повдигне обвинение. Трябва да разбереш… — Кюрдът се наведе към него. — Мнозина старейшини вярват, че Зебек е изпълнението на пророчеството. Че е завърналият се Тауз. Че сега те ще наследят Земята. — Той поклати глава. — Не само че не са склонни да оспорват избора му — те го смятат за божество, за жив бог. Затова беше толкова важен докладът на Ролвааг.
Дани въздъхна.
— Дървесните пръстени, нали? За това ли става дума? Не разбирам връзката.
Барзан долепи върховете на пръстите си и за миг опря брадичка върху тях.
— Когато видя снимката на санджака, Крис си спомни човека, когото няколко дни преди това видял да слиза от бентлито.
— И е познал Зебек, така ли?
Барзан поклати глава.
— Не. Знаеше само, че мъжът с бентлито е двойник на санджака. Аз обаче знаех кой е. Бях го гледал по телевизията — също като всички останали.
— И си казал на Терио.
— Разбира се. Въпросът е, че Крис се разгневи повече от мен. Беше бесен, смяташе го за извращение на една древна традиция. И се закле, че на Зебек няма да му се размине.
— И какво? — попита Дани. — Ти какво направи?
— Идеята беше да докажем, че санджакът е фалшив — отвърна Барзан. — Че Зебек е подменил статуята, за да го изберат за имам.
— И как предвиждахте да го докажете?
— С дървесните пръстени. Това беше идея на Крис. Дървени предмети като мачти на кораби и греди от постройки могат да се датират чрез сравняване на дървото с напречни разрези на дървета, чиято възраст е известна — стига да произхождат от същия район. Сравнението е възможно, тъй като валежите в различните части на света през различните години не са еднакви.