— Островите били осеяни с пещери, а пещерите били пълни с прилепи. Гуаното се трупало векове наред и изсъхвало в мрака. По-ценно е от златна мина. Това е най-богатият тор в света. Лек, лесен за добив и транспортиране. А тези острови направо били затрупани с него.
— И човекът, който го открил…
— Дерай…
— … забогатял, така ли? — попита Дани.
— Не — отвърна Барзан. — Разболял се от холера. Умрял по пътя за родината. Затова островите станали собственост на племето и били разработвани близо сто години. Накрая гуаното свършило, пък и се появили изкуствените торове. Но ние вече сме били инвестирали спечеленото.
— Чрез холдинговата компания — предположи Дани. — „Тауз Холдингс“.
— Точно така.
Лайла донесе кафе със сребърен поднос и Дани се увери, че е гадже на Барзан. Кюрдът я хвана за ръката и я притегли към себе си. Тя се изчерви, после със свенлива усмивка избяга от стаята.
— Мило момиче — отбеляза Дани.
Барзан широко се усмихна.
— Най-красивото. И с голямо сърце.
Дани отпи глътка от разкошното еспресо.
— Отначало и аз си мислех като теб — рече кюрдът.
— Какво искаш да кажеш?
— Че Зебек вече е господар на вселената! Нали има собствен боинг? За какво са му нашите пари?
Дани сви рамене.
— Така е. Няма логика.
— И все пак… му трябват. — Барзан се изправи, протегна се и се олюля на пети. — Адски му трябват. Онова, което върши във ВСС — а те още не са започнали производство — е ужасно скъпо. Разговарях с един приятел от „Морган-Станли“. Казах, че възнамерявам да вложа малко капитали в компанията. Обади ми се след два дни. Според него ВСС дължали триста милиона, имали двайсет милиона в брой и харчели четири милиона на месец.
— Кога е било това?
— Преди два месеца.
— Значи е затъвал — предположи Дани.
— Затъвал е. И е щял да потъне. Но щом пипне „Тауз Холдингс“, щом старейшините му отстъпят властта, ще се оправи.
— Толкова много ли са парите?
— Да.
Дани кимна и се намръщи. „Значи затова било всичко?“ Кой знае защо изпита разочарование. И всъщност не вярваше. Не му се струваше вярно. Разбираше защо хората убиват за пари, но поведението на Зебек разкриваше невъобразима злина.
— Не можеш да погребеш човека жив само за да получиш някакви средства — замислено рече той.
И докато говореше, осъзна, че подозрението му за случилото се в мазето на Терио е правилно: професорът не беше се самоубил.
— Но какво е накарало Зебек да тръгне по следите на Терио? — попита Дани. — Искам да кажа, как изобщо е открил, че Терио се интересува от него?
— Спомняш ли си как се добра ти до моето име? От сведенията за телефонните разговори.
— Които предадох на Зебек.
— Да. Е, двамата с Крис не се чувахме често. Ни най-малко. Моето име се появи в списъка на Зебек, защото Крис ми се обади да ми съобщи голямата новина. Беше развълнуван, дори въодушевен. Потърсили го от Норвегия. Анализите били готови, каза ми той, и ние сме се оказали прави. Естествено, че бяхме прави! Крис чакаше писмения доклад, но Ролвааг му съобщил по телефона, че пробата, която остъргахме от санджака, е на не повече от сто години, навярно на по-малко, и произхожда от Йемен. Следователно разполагахме с доказателство: санджакът беше фалшив. Крис ми каза, че пратил писмо на старейшините, които управляват „Тауз Холдингс“, в което официално оспорвал автентичността на статуята. Подозирам, че това е причината да го убият.
— Но защо?
— Защото „Тауз“ има само един служител — жена на име Пасторини. Тя е нова и можеш да се басираш, че работи за Зебек.
Дани изпъшка.
Барзан се намръщи.
— Познаваш ли я?
— Запознахме се. — Погледът на Дани заблужда към мониторите на стената. — Приятелите ти пристигнаха — отбеляза той.
Барзан вдигна поглед към синкавите екрани. На повечето не се виждаше движение, но пред портата двама униформени мъже слизаха от джип. Единият намести баретата си и почука на вратата. Кучетата залаяха на двора.
Барзан отмести стола си назад.
— Отлично — каза той. — Искам да поговоря с тях. Да видя дали някой е питал за нас.
Чуха го точно когато се изправяха — единичен изстрел, последван от още два. Обърнаха се към мониторите и видяха, че войниците стоят под камерата с извадени пистолети.