Тя разклати показалец като махало пред очите му, после отвори шишенцето и бавно изля половината му съдържание върху раната. Образува се пяна и Дани се почувства така, сякаш бяха обгорили крака му с горелка. Едва се сдържа да не извика.
Салим се подсмихна.
— На мен ли го казваш.
Когато бинтова раната, Аяла направи още чай и се оттегли в спалнята. Докато двамата със Салим пиеха горещата напитка, Дани я чу да шепне нещо на плачещото бебе, после се разнесе висок детски глас. След няколко минути тя се появи с двете деца, които очевидно току-що се бяха събудили. Салим изигра сложна игра с пляскане на ръце с по-голямото дете, докато Аяла подрусваше другото на хълбок и наблюдаваше мъжа си с неприкрито удоволствие. Момченцето отвори уста и докосна едното си зъбче. То оживено заговори и посочи Дани.
— Пита за сребърния ти зъб — сви рамене Салим.
Дани се засрами. Очевидно домакинът му нямаше да повярва на „турския нокаут“, плюс още някакво премеждие.
— Падна ми коронката — отвърна той, спомнил си, че подобно нещо се бе случило с майка му. — Нали знаеш, имах порцеланова, обаче се пукна. Това е временно. — Американецът потръпна. — Страхотно изглежда, а?
— Синът ми много го харесва — рече Салим. — Смята, че е суперздрав зъб. Суперзъб.
Дани се усмихна, показа зъба си и момченцето се заля в смях. После Аяла каза нещо на турски, прати въздушна целувка на Салим и изведе децата.
— Отиват при нейните родители, за да мога да поспя — поясни турчинът. — Пък и там има климатик. Сигурно искаш да се изкъпеш. Аяла каза, че ще ти е от полза.
След десет минути Дани бе пред вдигащата пара вана в малката баня. Цялото му тяло пареше, докато се потапяше във водата, и многобройните натъртвания и охлузвания за кратко го накараха да забрави болките в ходилата, челюстта и рамото. Не му се искаше да погледне краката си, които бяха морави.
Имаха цвета на едно от любимите сака на Кейли — откритие, след което се зачуди за какво си мисли тя в момента. В Щатите беше полунощ, следователно сигурно спеше, но… може би го сънуваше. В леглото с Паулина.
Той пусна пластмасово корабче по повърхността на водата и то се заклатушка до лилавите му ходила. Като описваше кръгови движения с ръце, Дани караше корабчето да плава край стените на ваната. Чудесен начин да прекара сутринта.
— Искаш ли да поспиш?
Дани излезе от банята, облечен в дрехите, които му беше дал Салим. Памучен панталон, който стигаше до над глезените му, и бяла фланелка.
— Ужасно — призна Дани.
Турчинът посочи към импровизираното легло, което му бе приготвил на един от покритите с килим миндери. После се извини и отиде в спалнята.
Дани легна на миндера, затвори очи и постепенно се унесе, заслушан в звуците наоколо. Приглушени гласове и ориенталска музика. Автомобили. Далечни клаксони. И от време на време встъпителните ноти на увертюрата от „Вилхелм Тел“, с които звънеше мобилният телефон на Салим.
— Събуди ли се?
Дани отвори очи, запремигва и се надигна. Салим стоеше на прага на кухнята и широко се усмихваше. Беше вечер. И продължаваше да е горещо.
— Идеално беше — каза Дани. — Наистина имах нужда от сън.
— Добре. Сега да видим кой заминава за Анкара.
Турчинът вървеше бързо и енергично и Дани с усилие го следваше, като стъпваше върху външните страни на ходилата си. След по-малко от километър влязоха в кафене, пълно с мъже, които пиеха чай, играеха на карти, четяха вестници и разговаряха. От телевизора на стената говореше Кристиан Аманпур. Никой не й обръщаше внимание.
Следван от Дани, Салим обиколи масите, като се смееше и шегуваше с хората. От време на време кимаше към американеца, който неловко се усмихваше и свиваше рамене.
— Аз… хм… Божичко! — докато се мъкнеше след него към поредната маса, каза Дани. — Сигурно съжаляваш, че ме качи в камиона си.
Турчинът се обиди.
— Това беше моята възможност да ти помогна — отвърна той. — Пророкът неслучайно те прати на пътя ми.
Накрая седнаха при неколцина мъже и си поръчаха ябълков чай. Всички се държаха приятелски и се усмихваха, но резултатът бе един и същи. Салим тъжно поклащаше глава и обръщаше длани към тавана. Което означаваше: „Той е разорен. Няма абсолютно никакви пари“.
Изглеждаше безнадеждно и Дани повече или по-малко се примири с перспективата за автостоп. Ала Салим го призова към търпение и след още една чаша чай извадиха късмет. До масата се приближи възрастен мъж и размени няколко думи със Салим, който грейна.