Той все още се подсмихваше, когато се приближи келнерката с основните им ястия, олюлявайки се със забавени движения на балерина. В чинията на Дани имаше купчинка зеленчуци с форма на пирамида, чиято нестабилност създаваше проблеми на момичето. Той едва не изръкопляска, когато сервитьорката успя да му я поднесе непокътната. Ънгър подозрително се втренчи в своето блюдо — конструкция от батати и скариди. Манцигър веднага нападна пържолата си с пържени картофки. Очевидно перспективата за Армагедон не оказваше въздействие върху апетита му.
— Възможно ли е наистина да се случи това? — попита Дани.
— Кое? Краят на света ли?
Дани кимна.
Манцигър сви рамене.
— Теоретично ли? Да. Асемблерите са живи и са програмирани да се възпроизвеждат. Но в действителност… — Той отрицателно поклати глава. — Ще ти го обясня по друг начин. Все едно имаш чудовище. Което обаче върши много работа. Какво ще направиш? Ще го убиеш ли? Не. Държиш го в клетка. В здрава клетка. — Той наряза пържолата си на парчета. — Всяко друго решение е като да изхвърлиш бебето заедно с водата от ваничката. Джей постоянно говореше за това. — Гласът на Манцигър изведнъж наподоби индийския акцент на Джейсън Пател. — Не е достатъчно някой да каже, че това може да се случи. Аз съм учен. Покажи ми доказателствата! Иначе… — Инженерът сви рамене и лапна парче пържола. Ухили се.
— Тогава за каква клетка става дума? — попита Дани. — Как се ограничава възпроизводството на асемблерите?
— Има много начини.
— Например?
Манцигър избърса месестите си устни и се почеса по татуировката.
— Ами първо ги програмираш в определен момент да престанат да се възпроизвеждат — когато станат достатъчно. Така действа системата. Програмираш ги да се възпроизвеждат и да изпълнят определена задача, след което да се самоунищожат.
Дани се замисли.
— Като софтуерна програма.
Инженерът кимна.
— Като Уиндоус — прибави Дани.
Манцигър повторно кимна.
Дани разпери ръце.
— Е, не знам за твоя компютър, но моят два-три пъти седмично блокира. Не ми се ще да заложа съдбата на планетата на нанотехнологична версия на Уиндоус девет осем.
Манцигър се подсмихна.
— Основателен аргумент. Но човек не държи всички яйца в една кошница. Ако нямаш вяра на програмистите — а ние нямаме — можеш да вземеш още предпазни мерки.
— Какви например?
— Можеш да направиш така, че асемблерите да се възпроизвеждат в адски неестествена среда. Нещо, което не се среща в природата.
— Например?
Манцигър не се поколеба.
— Например при дълбок студ. Програмираш асемблерите да се възпроизвеждат в определени температурни граници. Така е при много вируси. Докато са при трийсет и седем градуса, всичко е наред. Приемникът вдига температура! Край. Така че, ако ограничиш възпроизводството до среда, по-студена от — да речем — минус трийсет градуса и фабриката ти е тук, в Силиконовата долина, това би трябвало веднъж завинаги да реши проблема.
— Ясно.
— Друг начин е да ограничиш суровината, която използват асемблерите. Например, естествено, че искаш да използваш евтина и достъпна суровина като морската вода, но прибавяш още нещо — нещо рядко. Може би осмий или ксенон. И даже да не успееш със студа и асемблерите се побъркат, пак няма да се получи!
Дани понечи да каже нещо, ала Манцигър не беше свършил.
— Или пък можеш да ги програмираш да се самоунищожават, ако станат препалено много в определено пространство — продължи той. — Така е при бактериите. Самоограничават се. — Дебелакът натъпка устата си с пържени картофки и с мляскане ги сдъвка.
— По един или друг начин, всичко е като при майката природа — въздъхна Ънгър.
— Точно така — съгласи се Манцигър.
Дани не бе толкова сигурен.
— Не ми е ясно защо твоят приятел е променил мнението си — каза той. — Години наред не се е тревожил — и после изведнъж започва да се безпокои. Какво се е случило?
Ънгър повдигна вежди.
— Безпокоеше се за кратките процедури във фабриката. Така ми казваше. Притискали ги да минават по прекия път.
— Та тук става дума за лечението на рака! — възкликна Манцигър. — Поне рака на гърдата. Знаете ли живота на колко много хора ще спасим? И колко пари ще донесе това? — Тази мисъл го накара да изсумти. — Джей се измъчваше заради нещо абсолютно невероятно… — Той поклати едрата си глава.