Следваше съобщение от родителите му. Прибрали се в Мейн. Къде бил той? Разговаряли с Кейли. „Какво се е случило?!!! Мама се тревожи — обади се вкъщи!“ Натисна REPLY и прати отговор, който трябваше да е успокоителен, макар че не изобилстваше с подробности. „Добре дошли! Скоро ще се видим. Не се безпокойте. Работя върху проблема с Кейли. С обич, Дани.“
Третото съобщение беше хленчограма от Иън, в която се съобщаваше, че Дани е уволнен. В порив на невероятна зрелост Дани устоя на изкушението да отговори нещо язвително и се извини за неочаквано дългото си отсъствие. Щял да му обясни, когато се върне.
Помисли си дали да не прати имейл на Кейли, ала се отказа. Само щеше да си изгуби времето. Всякаква вест от него щеше да бъде изтрита също толкова бързо, колкото той се бе справил с рекламите за готините мацки и удължаването на пениса.
Затова пък прати съобщение на Салим, турчина, който му беше помогнал в Догубеязит, още веднъж му благодари и пожела на него и семейството му всичко хубаво. Някой ден щеше да направи нещо за него, да му се отплати по някакъв начин.
Оставаше да убие още около час и нямаше никаква работа. След два дни Зебек щеше да се срещне с езидските старейшини в Цюрих — и с това щеше да се свърши. Мунир и другите щяха да получат „доклада“ на Дани, но едва след срещата. И без това от него нямаше да излезе нищо. Сигурен беше. Защото нямаше доказателства и бе закъснял. Несвързан брътвеж срещу въплъщението на Тауза, за какъвто го смятаха повечето старейшини — жив бог. Имаше ли някакъв шанс? Не. Едва ли.
Не се съмняваше, че има доказателства. Някъде. Терио и Барзан бяха направили всичко възможно да вземат проба от санджака в подземния град. Дендрохронологът почти със сигурност бе документирал фалшификацията, но той беше мъртъв и докладът му го нямаше. Унищожен или изчезнал. Така или иначе…
„Сигурно е в някоя кантонерка в Норвегия — помисли си Дани. — Или в компютъра му.“ Но не. Зебек беше прикрил и тази следа. Също като къщата на Терио, домът на Ролвааг навярно бе изгорял в пламъци.
Служителят надникна в кабинката.
— Трябва ли ти нещо, приятел?
— Не, нищо — разсеяно отвърна Дани. Разсеяно, тъй като му бе хрумнало нещо.
— Ако искаш нещо, свиркай.
Дани се отпусна назад, като се въртеше наляво-надясно със стола си. Мислеше за нещо, което му беше казал Реми Барзан. Барзан и Терио бяха чакали писмения доклад на Ролвааг с датирането на взетата от санджака проба. По някое време професорът бе разговарял с Ролвааг по телефона и норвежецът трябва да му беше очертал откритията, тъй като Терио бе написал писмото си до „Тауз Холдингс“ с молба да обсъдят автентичността на санджака. Писмото се беше озовало на бюрото на Паулина и тя го бе дала на Зебек — който незабавно беше уредил убийството на Терио.
„Но дали Ролвааг е знаел за смъртта на Крис?“ — зачуди се Дани. Навярно не. Бяха зазидали Терио жив няколко седмици преди да открият трупа му. Междувременно дендрохронологът бе извършил анализа и беше написал доклада си. По някое време го бе пратил на клиента си — или като писмо, или като атачмънт в имейл. Или и по двата начина.
Дани отметна глава назад, завъртя се и описа пълен кръг. „Писмата продължават да се получават, независимо от това, че си мъртъв. Както и имейлите.“ AOL прекъсваха услугите, ако кредитната карта на клиента не бе валидна — но чак тогава. А що се отнасяше до безплатни услуги като Yahoo и Angelfire, е, доколкото знаеше, акаунтите оставаха вечни. Това може би не се отнасяше за университетските акаунти, но Дани подозираше, че и те не се закриват веднага. Не че струваха нещо. По всяка вероятност те се преразглеждаха веднъж годишно — ако изобщо се преразглеждаха.
Което означаваше, че докладът на Ролвааг — и доказателството, от което се нуждаеше Дани — сигурно чака в някой сървър.
Трябваха му само пет минути, за да намери имейл акаунта на Терио в университета „Джордж Мейсън“. Влезе в университетския уебсайт, отвори страницата на Факултета по философия и религиознание и бързо откри списъка на преподавателите. Терио още си беше там — на снимка, биография, списък на публикациите и двата курса, които би трябвало да води през есента. Имейл адресът му беше c.terio@gmu.edu.