— Беше… адски тъпо — отвърна Дани.
Клинт въздъхна. Дълга прерийна въздишка.
— Нека позная. Заради някоя мадама.
„Мадама.“ Дани за малко не се засмя. Ала отговори:
— Случи се в друга страна и… бях пиян.
— Точно така казах и аз, когато блъснах кучето на Ралф Танър — отбеляза Клинт. — Само че не беше в друга страна, а и… кучето пак си беше мъртво, нали разбираш?
— Да — каза Дани. — Разбирам.
— Проблемът с Кей е, че не прощава лесно.
— Знам.
— Ни най-малко.
— Ни най-малко най-малко. — Това бе фамилен израз на семейство Евънс и Клинт явно се подсмихна.
— Така де.
— Виж, Клинт… имам една идея. Може би ще успея да си я върна.
— О?
— Да. Но ми трябва видеозапис.
— Какъв видеозапис?
— Няма значение, нещо с Кейли. Само една-две минути. Рожден ден или… нямаш ли нещо с нея, например как играе на топка?
— Защо ти е?
Дани се поколеба.
— Сложно е за обяснение.
— Защо?
— Не знам. Просто си помислих… Помислих си, че ако направя филм и тя го хареса, може да поомекне.
Клинт изсумтя — недоволно — и Дани усети, че не знае дали да му вярва.
— Предполагам, че бих могъл да ти помогна — накрая отвърна той.
— Чудесно! — облекчено въздъхна Дани.
— Надявам се да успееш — каза му Клинт. — Не съм предполагал, че мога да го кажа, защото първия път, когато тя те доведе тук, не те харесах. Художник вегетарианец! А стига бе! Обаче мисля, че ти си човекът за нашата Кей.
Помогна му Джейк. Занесоха записа във фирма на име „Текникалити“, където го дигитализираха. После свалиха бета-версията на програмата Симулакра от сайта на ВСС и я качиха в компютъра на Джейк. Дани се радваше, че уебсайтът все още съществува, макар Джейк да му беше казал, че и на други места можело да се намери подобен софтуер. Още пет-шест компании работели върху тази технология.
По-трудно откриха запис на скално катерене. Въпреки че Google даде сто и девет хиляди резултата, само няколко сайта предлагаха клипове и почти всички бяха на мъже. Затова им отне известно време, но след час Дани намери каквото му трябваше: млада жена, която се катереше по вертикална скала в австралийската Синя планина.
След още два часа разполагаха с петдесет и три секунден запис, който показваше Кейли в близък план. Катереше се нагоре и търсеше с крак къде да стъпи. После камерата се отдръпна назад и я показа от разстояние. Изкачваше се по скален навес, когато се подхлъзна и полетя — не фатално, тъй като след десет-дванадесет метра въжето я спря. Камерата се приближи към фигурката, увиснала над бездната на пъстрото си въже. Веждите й бяха вдигнати и на устните й грееше усмивка, която сякаш казваше „Слава Тебе, Господи!“, но всъщност беше реакция на дете, видяло тортата за рождения си ден.
Това несъмнено бе Кейли и като се изключеше фактът, че катерачката беше едва деветгодишна и не носеше специален екип, а дънки, каубойски ботуши и жълта фланела с панди на гърба, записът бе напълно реалистичен.
— Невероятно! — възкликна Джейк.
— Нали!? — рече Дани.
— Искам да кажа… леле, страшничко си е!
— Смяташ ли?
Пак го изгледаха. И още веднъж.
— На Кейли ще й се завие свят само като го види! — заяви Джейк. — Невероятно е! И определено ще й докажеш правотата си.
Дани кимна с глава. Чувстваше се малко унил и неспокоен. Не се сещаше за друг начин да си я върне, но изпитваше някакво суеверие. Може би не биваше да използва софтуера на Зебек, за да накара любимата си да му прости. Нямаше да е на хубаво. „Но пък ще е «поетична справедливост» — каза си той. — И ако някаква цел оправдава средствата, това е любовта, а човек не се нуждае от друго. Казал го е Джон Ленън. Или беше Пол?“ Закле се пред Бога на втория шанс, че ще е достоен, че някой ден ще й каже истината, честно…
— Земята до Дани! Ало?
— Какво? — Той откъсна поглед от екрана.
— Казах, че ще й докажеш правотата си.
— Правотата си ли?…
— Нали разбираш — че не може да вярва на очите си.
Изчака деня на откриването, когато всичко беше готово — за да има какво да очаква, в случай че номерът със записа не успееше. Купи огромен букет маргарити от три различни цветарници и за свое облекчение установи, че Кейли не си е направила труда да смени ключалките на апартамента. Поне не се налагаше да влиза с взлом.