„Да поговорим ли? За какво?“
„Слушайте, цяла нощ четох файловете и…“
„Какви файлове?“
„Файловете на Терио, вие какви мислите? Онези в компютъра. Ужасно е! Нямате си представа какво е намислил този Зебек!“
Докато разговорът продължаваше, Дани все повече потъваше във фотьойла и си мислеше: „Лошо, лошо…“. Накрая записът свърши. Зебек изключи уредбата.
— Как го направихте? — попита Дани. — Мислех, че мобифоните тук са кодирани. Стандартът GSM или там както го наричат.
Зебек се подсмихна.
— Прав сте. Кодирани са. Но ако копирате смарткартата, получавате втори телефон, който играе ролята на дуплекс. — Той замълча за миг, за да му даде възможност да смели тази информация. — А сега нека аз ви попитам нещо. Какво точно направихте? Копирахте файловете и ги качихте обратно в лаптопа, така ли?
Дани се извърна.
На лицето на Зебек се изписа печално изражение.
— И сега този побъркан монах — той ви нарича „Даниъл“?
Американецът сви рамене.
Зебек смаяно поклати глава.
— Изобщо ли не си направихте труда да използвате служебната карта, която ви дадох?
Дани пое дълбоко дъх и го погледна в очите.
— Да, използвах я. — Той замълча и промени темата. — Всички ли, които работят за вас, подслушвате?
Зебек реагира сякаш бе получил удар под пояса. Той сбърчи лице.
— Само новите. — После присви очи. — Знаете ли, Даниъл, преди да се ебавате с някого, трябва да се замисляте кого може да ядосате. — Той наклони глава и прибави: — Имате ли представа с какво се занимавам?
Американецът поклати глава и се опита да не обръща внимание на сарказма в гласа на милиардера. Обзе го паника и трябваше да си напомни, че това е просто някакво си конско. Не за пръв път го хокаха. Само трябваше да запази хладнокръвие — и да се погрижи да си получи парите.
— Попитах ви дали знаете с какво се занимавам — повтори Зебек.
— С инвестиции — отвърна Дани.
Зебек сви устни.
— И по-конкретно, инвестираме в работа върху протеинови вериги и МЕМС — ултрамодерни неща. Имат смайващо приложение. Като това. — Той почука с показалец черна метална кутия, свързана с кабел за пулта на бюрото му.
Дани неволно се заинтригува.
— Какво е то?
— Това е прототип… за създаване на личностни двигатели.
Дани се намръщи.
— Какво? — след малко попита той.
— Ами, да видим… знаете ли какво е дух двойник?
— Да. Който види своя, умира.
Зебек се усмихна.
— Така казват, но… това е просто суеверие. Двойниците, за които говоря — двойниците, които ние създаваме, са виртуални. Поне засега.
Поучителният му тон бе досаден — покровителствена лекция на търпелив възрастен, предназначена за тъпо дете. Това опъваше нервите на Дани, а все още не беше наясно за какво говори милиардерът.
— Става по следния начин — с още по-поверителен глас продължи Зебек. — Ако ни дадете едноминутен аудио- и видеозапис — върши работа и обикновена камера — ние можем да ви направим матрица.
— Какво да направите? — попита Дани.
— Матрицата много прилича на кредитна карта — без да обръща внимание на въпроса му, продължи милиардерът. — Но в нея е кодиран алгоритъм, извлечен от движенията и израженията на човек. В резултат получаваме личностен двигател, както го наричаме. Ако заредя такава карта в тази кутия, аз съм в състояние да вдъхна живот на всеки образ или глас, който мога да излъча или прожектирам. Трябва ми само снимка. Или запис. — Зебек самодоволно замълча за миг. — Подали сме заявление за патент в Щатите. В момента правим бета-тестове. Започнахме едва преди около година, но можете да си представите въздействието на това откритие върху киноиндустрията. Ще можем да произвеждаме нови филми с починали актьори, като използваме старите им роли, за да създаваме матрици. И това е само в шоубизнеса. Още по-интересно ще стане, когато навлезем в политиката.
— Обаче това са само филми — отвърна Дани.
— Нима? Ами ако приложим принципа в биологията? — Зебек замълча, за да му позволи да осмисли думите му, после продължи: — Клонирането например. Можем да копираме биологичната идентичност на даден индивид, но не и личността му. Засега това е оставено на случайността. Но ако комбинираме генетичната наследственост на хората с личностните двигатели, които създаваме в лабораториите, можем да получим двойници, идеални във всяко отношение.