Прекалено изтощен, за да се сепне, само ахна със закъснение.
Мъжът до него беше няколко години по-възрастен и приблизително също толкова висок. Имаше гарвановочерна коса, която се нуждаеше от подстригване, и набола брада. Когато протегна длан, за да се ръкува, на китката му проблесна ролекс.
— Реми Барзан — представи се той и посочи към покрития с килим миндер. — Да ви предложа нещо?
Дани не отговори веднага, просто седна там, където му бяха посочили. Опитваше се да проумее как човек, който притежава картина на Матис, може да седи пред телевизионен монитор и да наблюдава как измъчват друг човек. Трябваше му известно време да се стегне.
— Да — накрая отвърна той. — Инжекция новокаин ще ми дойде добре. И чаша шампанско.
Домакинът му се изненада.
— Шампанско ли?
— Празнувам — поясни Дани.
— Наистина ли? Защо?
— Известно време си мислех, че ме чака ацетонова баня.
На лицето на Барзан се изписа разкаяно изражение. После въздъхна.
— Е, човек се учи, докато е жив.
16.
Нямаше новокаин, но Барзан му донесе също толкова успокояващо средство — карамфилово масло. Дани внимателно намаза с памук дупката от избития зъб. Венецът започна да пари, но за негова изненада болката почти мигновено отслабна.
— Съжалявам за всичко — каза Барзан.
— Няма проблем — измърмори Дани, въпреки че не го мислеше.
Извинението на кюрда едва ли можеше да компенсира онова, което бе преживял. Но за момента си беше научил урока за оспорването на нечия правота от позицията на слабия. Този човек беше негов домакин. А и почти не можеше да ходи. По-добре да почака.
— Не знаех за Крис — продължи Барзан. — Макар да подозирах, че му се е случило нещо.
— Приятели ли бяхте?
— Да. — Кюрдът прокара пръсти през косата си. — Вижте, защо не си починете известно време? Ще се погрижа да получите дрехи и по-късно ще поговорим.
Това не бе предложение, пък и Дани не бе в настроение за приказки — не точно сега. Щом отвореше уста, нещо пронизваше лявото му ухо и усещаше пареща болка в долната челюст. Барзан прати един от хората си да донесе стара инвалидна количка. Дани предпочиташе да ходи, ала ходилата му бяха подути и пулсираха. Подобно на презрели домати, те като че ли всеки момент щяха да се сцепят. Затова с хриплива въздишка седна в количката и се отпусна назад.
— Тогава до вечеря — сбогува се Барзан.
Заспа на кожено кресло до прозореца в спалня, която гледаше към двора. Краката му бяха потопени във вцепеняваща леденостудена вода. Спа дълбоко и не сънува нищо. След няколко часа внезапно се събуди и рязко се понадигна, осъзнал къде се намира. И уплашен.
От слънцето бе останала само бледа розовина зад стените на двора. Водата, в която бяха краката му, се беше стоплила. От коридора се носеше гласът на Били Холидей.
Дани бавно се изправи и с накуцване прекоси каменния под до банята. Отвори кранчетата и започна да пълни ваната. После отиде при мивката и се надвеси над нея. Чувстваше се замаян, болеше го цялото тяло и му се гадеше. Той предпазливо вдигна очи към огледалото и изпъшка. По предницата на ризата му беше засъхнала кръв, сякаш го бяха пръскали с кална вода. Долната му устна бе разкъсана, бузата му беше натъртена, дясното му око бе подуто и затворено. Той сбърчи лице и се стресна, когато видя дупката на мястото на избития му зъб.
Ваната възстанови силите му, макар че не се почувства добре. Истинското му подобрение започна с перкоцета, който пристигна в стаята му върху сребърен поднос, придружен с бутилка студена минерална вода. Той изпи две таблетки и облече дрехите, които му пращаше Барзан — тъмен ленен панталон, бяла риза, кожени сандали. Големи кожени сандали. Като се чудеше кога ще му подейства лекарството, Дани закуцука след прислужника до дневната, където завари Реми Барзан да седи пред запалена камина.
Друг прислужник им донесе бира. Кюрдът вдигна своята в нещо като тост.