— Наздраве! — каза той. — А сега ми разкажете за себе си и Зебек.
Отначало му беше трудно да говори, но когато перкоцетът подейства и болката отслабна, Дани се разбъбри. Отне му близо час да изложи основните моменти — от срещата в „Адмиралс Клъб“ до търсенето на компютъра на Терио, убийството на Инзаги и собственото му бягство в Истанбул. Барзан напрегнато слушаше, както подобаваше на добър журналист, и почти не задаваше въпроси. По някое време влезе прислужник с вдигащи пара чинии чеснова супа и блюдо с хляб и сирене. Дани лакомо се нахвърли на храната и с изненада установи колко е огладнял. Когато той свърши разказа си, Барзан доизясни пропуснатите подробности — разговорите на Терио с Пател, необяснимата способност на Зебек да го открива навсякъде, загубата на дискетата с копираните файлове.
— Значи си му дал имената на хората, на които се е обаждал Крис — каза Барзан.
Дани кимна с глава.
— Колко имена? — попита кюрдът.
— Само две — отвърна Дани. — Е, три.
— Този Пател…
— Ролвааг…
— Норвежеца — сякаш на себе си рече Барзан. — Значи е било неговото име.
— Оле Гунар Ролвааг.
Барзан кимна.
— В такъв случай в списъка са били три имена. — Той ги преброи на пръсти. — Пател, Ролвааг и…
— Ти — призна Дани.
Барзан се замисли.
— Ето как Зебек е научил, че аз и Крис сме поддържали връзка.
— Предполагам. Искам да кажа — да, точно така.
Кюрдът поклати глава и въздъхна.
— Не знаех, че ще се случи така — каза Дани. — Проверката на извънградските разговори беше съвсем естествена. Всеки частен детектив започва оттам.
— Само че в този случай се е стигнало до смъртта на няколко души, нали?
— Знам.
Барзан измъчено сбърчи чело.
— Пател и после… — Той вдигна ръка към лицето си. — Моята прислужница — тя просто ми поиска колата назаем, това е.
— Разказаха ми за нея в Истанбул, в твоя офис. Съжалявам.
— Полицията каза, че имало един килограм С4 — продължи Барзан. — Свързан със запалването. Почти цялата улица беше вдигната във въздуха. Навсякъде имаше стъкла, парчета човешко месо…
— Затова си дошъл тук — каза Дани.
Барзан кимна и промени темата — донякъде.
— Имаш ли представа какво е търсил Зебек?
— Кога? — попита американецът.
— В Италия.
Дани се замисли.
— В компютъра ли имаш предвид?… Не. Така и не ми каза. Не го попитах. — Пауза. — Производствени тайни? — Нова пауза. — А ти знаеш ли?
За негова изненада домакинът едва забележимо кимна.
— Да, струва ми се…
Дани зачака Барзан да му обясни и след като кюрдът не го направи, почти извика:
— Е?! И после какво?
— Дървесни пръстени.
Дани реши, че не е чул вярно.
— Моля?
— Мисля, че е търсел дървесни пръстени. Файлове JPEG, показващи дървесни пръстени.
„Трябва да е от лекарството…“
— Не — каза Дани. И после: — Какви са тези дървесни пръстени?
Барзан не отговори.
— Поради тази причина Крис се е обаждал на Ролвааг в Норвегия. Между другото, опитвал ли си да се свържеш с него?
— Още не.
— Може би е време. Знаеш ли в кой град е?
— В Осло — в института „Осло“.
— Ако не е късно, можем да го предупредим — безизразно рече Барзан. Нова мисъл накара лицето му да грейне. — И може би да получим доклада!
— Какъв доклад?
Ала лицето на кюрда отново бе помръкнало.
— Струва ми се, че Ролвааг почти няма шанс.
Барзан се изправи и отиде до старинно бюро, върху което имаше супермодерен телефон. Той седна и вдигна слушалката. Опита се да получи номера от норвежките телефонни услуги, но не беше лесно. Дани усещаше ефекта на лекарството и се взираше в огъня. Почти бе задрямал, когато чу силния звън на телефона. Барзан го беше включил на външен говорител.
Включи се телефонен секретар и се разнесе записан женски глас на норвежки.
— Естествено — каза кюрдът. — В Норвегия е нощ — къде ми беше умът? Телефонните услуги не работят. — Той се наведе и понечи да натисне бутона, когато някой отсрещна вдигна.
— Hallo! Vaersa snill.
Кюрдът вдигна слушалката, но без да изключи външния говорител.
— Знаете ли английски? — попита той.