Разбира се, основно задължение на всеки иконом е да обръща огромно внимание на разпределението на персонала. Кой знае колко кавги, неверни обвинения, ненужни уволнения, колко съсипани обещаващи кариери се коренят в немарливото отношение към този въпрос. Смея да заявя, че изцяло подкрепям онези, които твърдят, че способността умело да разпределяш работата между подчинените си е едно от най-важните качества на добрия иконом. Аз самият дълги години съм се занимавал с тези проблеми и вярвам, че няма да прозвучи като самохвалство, ако кажа, че много рядко съм грешил. И ако в настоящия случай нещо не е наред, вината за това е единствено моя. От друга страна, справедливостта изисква да напомня, че задачата ми този път беше необикновено трудна.
Ето как стояха нещата. Щом сделката приключи — сделка, според която семейство Дарлингтън изгуби къщата след двувековно притежание, — мистър Фарадей ни уведоми, че няма да се нанесе веднага, а ще остане в Съединените щати още четири месеца, докато окончателно уреди делата си там. Междувременно обаче изрично настоя персоналът на неговия предшественик — персонал, за който бе чувал само високи оценки — да остане в Дарлингтън Хол. Този „персонал“, както той го наричаше, се състоеше само от шестима — основното ядро от прислугата, задържано от семейство Дарлингтън да се грижи за къщата, докато се осъществи сделката. Със съжаление трябва да кажа, че след като продажбата приключи, не беше по силите ми да възпра хората, с изключение на мисис Клемънтс, да си потърсят друга работа. Когато в писмо до новия си господар изказах съжаление за случилото се, получих в отговор указания да набера нов персонал, „достоен за такова славно и древно английско имение“. Незабавно се заех да изпълнявам желанието на мистър Фарадей, но както знаете, в наше време е изключително трудно да се намерят служители на нужната висота. Разбира се, радвах се, че бях наел Розмари и Агнес по препоръка на мисис Клемънтс, ала нямах какво друго да предложа на мистър Фарадей на първата ни делова среща по време на предварителното му посещение в нашата страна през пролетта миналата година. Точно на тази среща, състояла се в необичайно оголения кабинет на Дарлингтън Хол, мистър Фарадей за пръв път стисна ръката ми, макар че и преди това едва ли бихме могли да се наречем непознати. Ако не смятаме проблема с персонала, новият ми господар бе успял неведнъж да се убеди в качествата, които може би имам късмета да притежавам, и смея да твърдя, че бе останал доволен. Предполагам, че това бе и причината веднага да заговори свободно и делово с мен, и преди да се разделим, да ми остави една значителна сума, с която да посрещна немалките разходи по подготовката на неговото преместване. Но мисълта ми беше, че тъкмо по време на разговора аз му споменах за затрудненията, с които се сблъсквах при набирането на подходяща прислуга. Мистър Фарадей помисли и отправи към мен следната молба — да сторя всичко възможно и да организирам работата „на смени“, както се изрази, за да може наличният персонал от четирима — мисис Клемънтс, двете млади момичета и аз — да се справи с поддръжката на къщата. Разбираше, че това би могло да наложи някои сектори да останат „закрити“, ала бих ли употребил всичките си умения и професионален опит, за да сведа техния брой до минимум? Като си помислих за годините, когато имах по седемнайсет подчинени, а не чак толкова отдавна в Дарлингтън Хол стигаха до двайсет и осем, идеята да създам такава организация на работата, че същата къща да бъде поддържана от четирима, ми се стори, меко казано, обезсърчителна. Макар че положих огромни усилия да не се издам, част от скептицизма ми очевидно е проличал, защото мистър Фарадей добави, явно за да ми вдъхне увереност, че при крайна необходимост бих могъл да наема и пети служител. Щял обаче да ми бъде много задължен, повтори той, ако „подкарам работата“ и с четирима.
Съвсем естествено, както повечето от нас, и аз изпитвам неохота, когато трябва да променям старите порядки. Но няма и никакъв смисъл да се вкопчваш в традицията заради самата нея. Във века на електричеството и модерните отоплителни системи изобщо не се налага да се наема толкова много прислуга, колкото беше необходима само едно поколение назад. Дори аз самият бях започнал да се замислям напоследък, че поддържането на ненужен брой служители единствено заради традицията — многото свободно време определено не им се отразяваше здравословно — бе един от основните фактори за резкия спад на стандартите в професията. Освен това мистър Фарадей съвсем ясно ми заяви, че рядко смята да дава такива големи приеми, каквито бяха нещо съвсем обичайно за Дарлингтън Хол в миналото. При това положение аз самоотвержено се заех със задачата. Посветих много часове, обмисляйки организацията на работата, и поне още толкова, докато изпълнявах задълженията си или лежах буден през нощта. Хрумнеше ли ми нещо сполучливо, оглеждах идеята от всички страни, стараех се да избегна всяка недомислица. Най-после разработих план, който дори и да не отговаряше изцяло на желанията на мистър Фарадей, бе най-доброто в рамките на човешките възможности. В това поне бях сигурен. Почти всички привлекателни части на къщата можеха да се запазят действащи: многобройните помещения за прислугата — включително задният коридор, двата килера и старата пералня, както и коридорът за гости на втория етаж — щяха да бъдат консервирани, за да останат всички помещения на първия етаж и немалък брой гостни. Това обаче щеше да е възможно само ако четиричленният ни екип бъдеше подкрепен от няколко приходящи помощници: планът ми включваше градинар — веднъж седмично и два пъти през лятото, и две чистачки, като всяка идва два пъти седмично. Основно трябваше да се променят и обичайните задължения на четиримата постоянни служители. Предполагах, че двете млади момичета щяха да се справят с лекота. Положих обаче огромни усилия, за да може мисис Клемънтс най-малко да почувства промените, до степен, че се нагърбих със задължения, които биха се сторили нетипични и на най-либерално настроения иконом.