Постепенно обаче нещата се промениха. Осъзнах, че за пръв път виждам заобикалящия ме пейзаж, и разбрах, че съм напуснал предишните граници. Слушал съм разказите на хора за това как са се чувствали, когато са отплавали с кораб и най-после земята изчезвала от погледите им. Предполагам, че смесицата от безпокойство и въодушевление, характерна за този миг, напълно наподобява състоянието ми, докато фордът навлизаше във все по-непозната местност. Това се случи точно след като взех един голям завой и се озовах на път, който лъкатушеше по снагата на някакъв хълм. Усещах дълбоката пропаст от лявата си страна, макар и да не я виждах от дърветата и гъстия храсталак наоколо. Разбрах, че наистина съм напуснал Дарлингтън Хол, и да си призная, бях обладан от известно чувство на паника — чувство, което се подсилваше от хрумването, че може би съм объркал пътя и сега се нося в съвсем грешна посока към някакъв пущинак. Това трая само миг, но за всеки случай намалих скоростта. А дори и след като се убедих, че съм на прав път, се принудих да спра колата за момент, за да направя оглед, така да се каже.
Реших да сляза и да се поразтъпча, след което напълно затвърдих впечатлението си, че съм кацнал на ръба на хълма. От едната страна на пътя гората стръмно се катереше нагоре, а от другата сред листака прозираха далечни поля долу в ниското.
Струва ми се, че бях изминал известно разстояние, като надничах през храстите с надежда да открия по-добър изглед, когато изведнъж чух зад себе си глас. До този миг, разбира се, бях напълно убеден, че наоколо няма никой, затова се обърнах силно изненадан. Малко по-нагоре и от другата страна на пътя се виждаше краят на стръмна пътечка, която изчезваше нейде в гората. Точно там, върху голям камък, седеше слаб беловлас старец с платнен каскет, който пушеше лула. Той ми извика отново и макар че не чувах съвсем ясно думите му, по жестовете долових, че ме подканя да се приближа. За миг го помислих за скитник, но после разбрах, че е местен човек, излязъл да се порадва на свежия въздух и лятното слънце, и не виждах защо да не отида.
— Чудя се, сър — каза той, когато наближих, — достатъчно ли са здрави краката ви.
— Моля?
Човекът посочи пътечката.
— Трябва да имаш силни крака и здрави дробове, за да се изкачиш там. Аз нямам нито едното, нито другото, затова си седя тук. Но ако бях в по-добра форма, щях да седя горе. На върха има прекрасно местенце с пейка и най-красивата гледка в цяла Англия.
— Ако това, което казваш, е вярно — рекох, — мисля, че е по-добре да си остана тук. Смятам да попътувам с колата и вероятно ще срещна много красиви гледки. Да видя най-хубавата още преди да съм тръгнал, би било малко прибързано.
Човекът сякаш не ме разбра и просто повтори:
— Това е най-красивата гледка в цяла Англия. Но ви предупреждавам, трябват силни крака и здрави дробове. — После добави: — Виждам, че сте в добра форма за възрастта си, сър. Мисля, че с лекота ще се изкачите горе. Дори аз мога да се изкатеря, когато се чувствам по-добре.
Погледнах към пътеката, която наистина изглеждаше стръмна и неравна.
— Уверявам ви, сър, ще съжалявате, ако не се изкачите до горе. А и човек никога не знае. Още някоя и друга годинка, и вече може да е твърде късно. — Той се разсмя малко грубичко. — По-добре се качете, докато все още сте в състояние.
Сега ми хрумва, че старецът може да се е опитвал да остроумничи и да го е казал само на шега. Сутринта обаче забележката му ме обиди и може би точно желанието да му докажа колко са глупави намеците му ме накара да се изкатеря по пътеката.
Във всеки случай много съм доволен, че го направих. Действително изкачването си го биваше, макар че не ме затрудни особено. Пътеката се извиваше на зигзаг около стотина метра нагоре по склона, докато излезе на една малка просека — очевидно мястото, което старецът беше имал предвид. Видях пейката и наистина зашеметяваща гледка.
Безкрайни зелени поля се люлееха, докъдето погледът ми стигаше. Те бяха оградени с жив плет и дървета и плавно се издигаха и снишаваха. Тук-там в далечината върху зеления фон бяха пръснати дребни точици, които реших, че са овце. А от дясната страна, почти на хоризонта, ми се стори, че съзирам купола на църковна камбанария.