Тривайз се замисли.
— Ти си Гея, а аз не искам да разговарям с Гея. Искам да разговарям с Блис като с отделен човек, ако това изобщо е възможно.
— Възможно е. Ние не съществуваме само в някаква обща маса. Аз мога да блокирам Гея за определено време.
— Предполагах, че можеш — каза Тривайз. — Сега направила ли си го?
— Да.
— В такъв случай, нека първо да заявя, че според мен ти играеш игрички. Може би не си влизала в ума ми, за да не повлияеш на решението, но положително си шетала из ума на Янов. Вярно ли е?
— Мислиш ли, че съм го направила?
— Да, мисля. В решителния момент Янов ми припомни собствения си възглед за Галактиката като за жив организъм и тъкмо това ме накара да взема своето решение. Мисълта може и да е била негова, но умът, който я задейства, беше твоят, нали?
— Мисълта беше в неговия ум — рече Блис, — ала там имаше и много други мисли. Аз изгладих пътя пред този спомен за живата Галактика, но не и пред останалите. Поради туй конкретната мисъл лесно се изплъзна от съзнанието му и се оформи в думи. Имай предвид обаче, че не аз я създадох. Тя съществуваше.
— И все пак, това е непряка намеса в пълната независимост на моето решение, нали?
— Гея сметна за необходимо.
— Така ли? Е добре, може да се почувстваш по-спокойна или дори по-благородна, ако знаеш, че макар забележката на Янов да ме накара да взема решението в онзи момент, смятам, че щях да взема същото решение, дори ако той не беше казал нищо или ако се бе опитал да ме убеди в друго. Искам да го знаеш.
— Удовлетворена съм — каза хладно Блис. — Това ли искаше да ми съобщиш, когато помоли да ме видиш?
— Не.
— Какво още има?
Незабелязано за самия себе си Тривайз бе седнал на стол близо до нейния, така че коленете им почти се докосваха. Той се наведе към лицето й.
— Когато наближихме Гея, ти беше на космическата станция. Ти беше онази, която ни хвана в капана, която излезе и дойде при нас, която оттогава насам е била винаги с нас, освен когато ядохме с Дом, а ти не сподели храната ни. По-специално, ти беше на „Далечната звезда“, когато се взе решението. Винаги ти…
— Аз съм Гея.
— Това не обяснява нещата. Заекът е Гея, камъчето е Гея. Всичко на планетата е Гея, но не всички са Гея поравно. Някои са по-равни от другите. Защо именно ти?
— А защо мислиш, че именно аз?
Тривайз почувства, че трябва да направи решителната крачка и каза:
— Защото мисля, че ти не си Гея. Мисля, че си нещо повече.
Блис подигравателно изпръхтя. Той невъзмутимо продължи:
— В момента, когато взимах решението, жената с говорителя…
— Гендибал я нарече Нови.
— Да, тази Нови каза, че Гея била насочена по своя път от роботите, които вече ги няма, и че се смятало, че тя е приучена да следва свой вариант на Трите закона на роботиката.
— Това е напълно вярно.
— И роботите не съществуват вече?
— Нови каза така.
— Нови не каза така. Спомням си точните й думи. Тя каза: „Гея е била образувана преди хиляди години с помощта на роботи, които някога, за кратък период, служили на хората, но вече не го правят.“
— Е добре, Трив, това не означава ли, че те повече не съществуват?
— Не. Означава, че вече не служат. Не биха ли могли вместо туй да управляват?
— Какъв абсурд!
— Или да контролират? Защо ти беше там, когато се взимаше решението? Не изглеждаше да си необходима. Нови ръководеше нещата и тя беше Гея. Каква нужда имаше от теб? Освен ако…
— Продължавай. Освен ако какво?
— Освен ако си надзирател, чиято роля е да следи Гея да не забравя Трите закона. Освен ако си робот, толкова умно направен, че не може да се различи от човека.
— Ако тук не могат да ме различат от човека, как мислиш, че ти ще ме различиш? — попита Блис с нотка на сарказъм в гласа си.
Тривайз потъна назад в стола.
— Не ме ли уверявахте всички, че съм имал дарбата да бъда сигурен, да взимам решения, да виждам изхода от различни положения и да вадя правилни заключения. Не аз твърдях това, ти го твърдеше за мен. Е, в мига, в който те видях, се почувствах неловко. Нещо при теб не беше в ред. Със сигурност съм поне толкова чувствителен към женския чар, колкото и Пелорат — мисля, че дори и повече, — а ти изглеждаш привлекателна жена. Но въпреки това нито за миг не почувствах и най-леко привличане.
— Ти направо ме унищожи.
Тривайз не обърна внимание на подигравателния й тон.
— Когато за пръв път се появи на нашия кораб, Янов и аз обсъждахме възможността за нечовешка цивилизация на Гея и щом Пелорат те видя, съвсем невинно попита: „Ти човек ли си?“ Вероятно един робот трябва да говори винаги истината, но — разбира се — може да бъде и уклончив. Ти каза само: „Нима не изглеждам като човек?“ Да, Блис, съвсем като човек изглеждаш, обаче аз ще те попитам отново: ти човек ли си?