Блис не каза нищо и Тривайз продължи:
— Мисля, че още в онзи първи момент съм почувствал, че не си. Ти си робот и аз някак съм успял да го доловя. Поради това мое усещане всички последвали събития имаха особено значение за мен и по-специално отсъствието ти от вечерята.
— Смяташ ли, че не мога да ям, Трив? Забравил ли си как хапнах от скаридите на вашия кораб? Уверявам те, че мога да го правя и да изпълнявам всички останали биологически функции, включително — бързам да изпреваря въпроса ти — и сексуални. Въпреки това и аз мога да потвърдя, че само по себе си то не доказва, че не съм робот. Роботите са стигнали върха на съвършенството още преди хиляди години. Още тогава те са можели да бъдат различени от човека единствено по мозъка си, и то от онези, които умеят да работят с ментална полета. Говорителят Гендибал навярно щеше да открие дали съм робот или човек, ако дори само веднъж си беше дал труда да ме разгледа. Той, разбира се, не го направи.
— Да, но въпреки че не разбирам от менталика, аз съм убеден, че ти си робот.
— И какво ако е тъй? — попита Блис. — Не признавам нищо, просто съм любопитна. Какво ако наистина съм робот?
— Не е нужно да признаваш каквото и да било. Аз зная, че си робот. Трябваше ми едно-единствено последно мъничко доказателство и то беше спокойната ти увереност, че можеш да блокираш Гея и да разговаряш с мен като отделен човек. Не смятам, че ако беше част от Гея, щеше да имаш възможността да го правиш. Ти обаче не си. Ти си робот-надзирател и, следователно, си извън Гея. Чудя се само колко ли роботи-надзиратели са й нужни…
— Повтарям: не признавам нищо, но съм любопитна. Какво ако съм робот?
— В такъв случай искам да зная как ще постъпиш с Янов Пелорат. Той ми е приятел и в известна степен е дете. Мисли си, че те обича. Мисли си, че иска само онова, което ще му дадеш и че вече си му дала достатъчно. Той не знае и не може да си представи колко боли, когато загубиш любовта си, или — ако вземем конкретния случай — колко много ще страда, като научи, че не си човек.
— А познаваш ли ти болката от загубената любов?
— Имал съм подобни изживявания. Не съм водил затворен живот като Янов. Не съм пропилял дните си и не съм се упойвал от интелектуално дирене, което да погълне всичко останало, дори съпругата и детето. А при него е така. И сега изведнъж заради теб той се отказва от всичко. Не искам да го боли. Няма да го позволя. Ако съм послужил на Гея, имам право на награда и тя ще е да ме увериш, че ще бдиш над здравето и доброто душевно състояние на Янов Пелорат.
— Да се престоря ли, че съм робот, и да ти отговоря?
— Да, и то веднага.
— Добре тогава. Представи си, че съм робот, Трив, и действително изпълнявам някаква контролна функция. Представи си, че има няколко, много малко на брой роботи, че тяхната роля прилича на моята и си представи също, че се срещаме много рядко. Представи си, че наш основен принцип е необходимостта да се грижим за човека и си представи, че на Гея няма хора в истинския смисъл на думата, защото всички са част от едно цялостно планетарно същество. Представи си, че се реализираме, като се грижим за Гея, но това не ни стига. Представи си, че в нас има нещо примитивно, което жадува за човека, съществувал по времето, когато роботите са били създадени. Не ме разбирай погрешно, аз не твърдя, че съм чак толкова стара — дори ако приемем, че съм робот. Аз съм на такава възраст, на каквато ти казах, че съм, или най-малкото — ако приемем, че съм робот — на възраст, отговаряща на срока на съществуването ми. И все пак — ако приемем, че съм робот — моят основен принцип ще бъде такъв, какъвто винаги е бил, и аз ще искам да се грижа за човека. Пел е човек. Той не е част от Гея и е прекалено стар, за да се превърне в такава. Той желае да остане на Гея с мен, защото няма твоето усещане. Той не смята, че съм робот. Е добре, аз също го желая. Ако приемеш, че съм робот, ще видиш, че бих могла да го желая. Аз съм способна на всички човешки реакции и ще го обичам. Ако настояваш, че съм робот, сигурно не ме смяташ за способна на любов в мистичния човешки смисъл на тази дума, но няма да можеш да различиш реакциите ми от онова, което би нарекъл любов. Така че какво значение има то?
Тя млъкна и го погледна с непреклонна гордост.
— Казваш, че не би го напуснала? — попита Тривайз.
— Ако приемеш, че съм робот, сам можеш да си отговориш, че по силата на Първия закон никога не бих могла да го напусна, освен ако той не ми заповяда да го направя, и ако — в допълнение — аз не съм убедена, че наистина го мисли и че бих го наранила повече, оставайки при него.